10 Tiny little тайнички
снимка: Long icy silence от Stanislav Odyagailo
Имам един много лош рефлекс – зададат ли ми конкретен въпрос, без да увъртам давам още по-конкретен отговор, дори казаното да не ми прави комплимент или още по-зле – да ми вреди.
Преди няколко дни един от най-красивите умове на българската блогосфера – Аспарух, полюбопитства какви са моите 10 малки тайни. И така, поемам щафетата, започнала някога и някъде от Пламен от Блогатство, който в скоби е добавил и опцията „мръсни“ 
.
Никога не съм пропускала шанс да се изложа качествено (не питай – карма), та като стана дума за излагана е време и за т.1 от списъка…
1. Семейно събиране в стил „прием при английската кралица”. Цяла вечер възрастните се опитвали да ме заговорят. Устремени към комуникацията с мен неизменно удряли на камък. Нашите ме увещавали да кажа нещо с глас, който обещавал игра на криеница по дефанзивна необходимост по-късно у дома. Явно още от малка съм имала вкус към перверзното, защото за своя радост и за мамин ужас, подбирайки момент, в който ефекта от моето ораторско проекто-постижение ще е поразителен, покачена на стол (ооо, даа, ще можете да ме видите и вие, стоящите най-отзад!) съм изтърсила само една дума. Най-мръсната, която съм знаела тогава – „Дупе!”. Curtain falls.
2. Първият ми съзнателен спомен е как се щурам по протежение на стаята с изпънати напред ръчички, умерено ускорение и под остър ъгъл спрямо линията на пода, а наоколо цари небивало и най-вече непонятно за мен оживление ( „на какво толкова се възторгват пък тези?!?” ). Прохождам (сериозно). Ми то хубаво, ама изведнъж чувам страшен тътен и земята под краката ми, а много бързо и всички мебели наоколо, започват да се люшкат интензивно като Малкия хор от Антониано на песен на Виктор Чучков. За по-сигурно тупвам на доста месестото си по това време дупенце и застивам в очакване да спре (по възможност скоро). Години по-късно открих правотата на „спасителните” си действия в принципа, че динамично най-стабилни са онези конструкции, чийто център на тежестта е разположен възможно най-ниско. Разни духовити типове понякога ми го напомнят, питайки ме на разминаване как съм успявала да остана изправена с тези бом… Мама казва, че седмици след това съм отказвала да повторя номера с вървенето.
3. Имам някаква особена слабост към макове и вятърни мелници, даже живея в близост до една такава (в което намирам голяма доза от особеното чувство за хумор на Съдбата).
4. В неприятни моменти си мисля за коремчето на покойното ми куче Драко, за което никога няма да говоря в минало време. Това е тайната на умението ми да се усмихвам дори и когато нещата са се отправили с парадна стъпка към на-майната-си (понеже един от хората, които ще прочетат това, веднъж ме пита).
6. Ако бях мелодия, със сигурност щях да съм тази. Никоя друга. До последната нота и настръхнало косъмче по кожата… (Някой може ли да ми отговори защо много често познати ми казват, че Tu Cafe´на N.O.H.A. им напомня за мен?!)
7. Вярвам в любовта от пръв поглед. Най-щастливата, продължителна и стабилна връзка в живота ми е плод на взаимна такава.
8. Веднъж с живота играхме покер, държах слаби карти (даже, струва ми се, с една по-малко) и все пак заложих всичко, което имах. Естествено изгубих, но по-важното е, че животът спечели един спор с мен. На следващата сутрин се събудих неочаквано цяла, светът не се събори и оттогава не ме е страх да рискувам. Границите са абстракция.
9. В една августовска нощ, преди 5 години, срещнах Смъртта в една тъмна уличка. Имаше си всичко – черна пелерина с качулка, коса, която подрънкваше злокобно, а мога да се закълна и, че от някъде звучеше „Dies irae“ на Моцарт. Като възкликнах „Я, Смъртта!“ взе че ми отговори – „Няма страшно, аз на купон с маски отивам!“, при което щях без време да се сгромолясам от един голям (бял) камък, на който се бях качила.
10. Нямам склонност към притежание (добре де – вещите правят живота по-удобен, съгласна съм), държа само на 3 предмета (но и от тях бих могла да се откажа) – една саксия с цветя, която мъкна със себе си във всеки нов дом, лаптопа (признавам си) и една B&W фотография.
* * *
Сега трябва да предам блог-щафетата. Избирам си няколко души, при които още не е била и за които би ми било любопитно да науча повече. Лексикончето отива при:
- lammoth – защото е едно усмихващо вдъхновение, а и ми е любопитно да узная как се казва човекът зад блога.
- DSdiva – защото искам да науча нещо повече за омайните тайни на една истинска самодива.
- МногоНикия кален човек – защото вади най-лошото от мен
, кара ме да се смея и… ми се иска да съм самозваната му муза още веднъж тази седмица. - Владо Krizt – защото ми е любопитно каква е политиката му по отношение на щафетите.
17 коментара
// Владимир Иванов
22.05.2010 @ 12:56
// sky_mender
22.05.2010 @ 14:55
Ти винаги имаш какво да кажеш, Влади
. Предполагах, че така ще стане, така че предложението беше по-скоро въпрос за потвърждение.
// Лита
22.05.2010 @ 14:14
яко!
)
това за смъртта ме изкефи на макс!
// sky_mender
22.05.2010 @ 14:56
Нали
, всеки път като обявя с драматичен глас, че съм срещала смърта пред хора вътрешно се смея.
Аз чакам и твоя пост по темата с нетърпение
.
// иво
22.05.2010 @ 14:28
Идеята сама по себе си е страхотна:) а това с кученцето ми стопли душата:)
// sky_mender
22.05.2010 @ 14:57
Щом ти харесва идеята си поканен да споделиш и твоите 10 тайнички
, много ще се радвам да ги прочета.
// иво
22.05.2010 @ 15:07
Хехе
много усмихнато ще е днес ако всички си ги споделят. Аз тъкмо планувам нов блог, в който да пиша за всичко друго, освен за кино, и виж сега как ме вдъхнови за първата публикация 
Мерси, мерси
// sky_mender
23.05.2010 @ 21:39
Аз докато ти четях блога си милех, че би било прекрасно, ако пишеш за неща, различни от кино. Удава ти се и ще е интересно. И сам си се досетил
.
// иво
23.05.2010 @ 23:09
Ами, той вече е факт, и както обещах – започнах с моите 10 малки тайни
http://biscuitbreaker.blogspot.com/
// Виждам дъгата
22.05.2010 @ 18:21
Поздравления за 10-те „Скай“ /нещо като 10-те „Най“
/!
/ и най-отговорно и прозрачно ще се изтипосам 
„Музо, я възпей
оня гибелен гняв
на Ахила Пелеев… “
Поемам щафетата /салам, дето не му се види края
Утре или в понеделник ще се „завърша“, че днес много време не ми остана, а след това ще я препредам!!!
П.С. Днес, дъждът ни издави-валя почти като денонощен магазин, нон-стоп, а след това като пекна едно слънце и на небето цъфна дъгата. А абитурентите минаваха под нея, без да знаят какво ги очаква….
// sky_mender
23.05.2010 @ 21:41
Харесват ми мъжете, които се взират в дъги
, винаги са много духовити.
// Val
22.05.2010 @ 21:15
Явно още от малка съм имала вкус към перверзното:)
А центърът на тежестта показва добри знания по механика:)
А смъртта я виждам така
Jen Titus – O’ Death Supernatural
http://www.youtube.com/watch?v=hyA55JSX8cI&feature=related
// sky_mender
23.05.2010 @ 21:46
Val, впечатлена съм от визията ти за смъртта! И аз не си я представям по визуалния стереотип… и още по-малко като Брад Пит.
.
Впчоем даде ми идея за следващия пост
(нормално е да имам добри познания по механика – инженер съм, а за останалото ще си замълча с усмивка)
// lammoth
23.05.2010 @ 20:42
хахаха, Вал и на мен ми направиха впечатление точно тези цитати
заедно с това за бом…. 
и това за маковете
леле, скай, мерси за предизвикателството, но се чудя как да събера и разкрия десет тайни без да се изложа:)
// sky_mender
23.05.2010 @ 21:48
Няма страшно, аз като се появи тази щафета искрено се надявах да ме подмине, че да не се излагам точно. Като започнах да пиша поста се чудех как ще ги докарам до 10, а към края се чудех кои 10 да избера.
// Духчо
24.05.2010 @ 21:13
Владо Духовният ми викат в енорията
// sky_mender
24.05.2010 @ 21:34
Това защо? Задето вятъра те духа на бялата кобила ли?
Trackbacks / Pingbacks