Един свеж ден на небесния потегач
снимка: sky_mender@lighthouse
Безвреме се оказах ощафетена за втори път, за което мога само да благодаря на наистина най-свежото момиче-блогър Лита. По заповед на щуките от Svejo трябва да опиша един мой свеж ден. Идеята е прекрасна, но ме изправя пред една дилема – да подходя отгворно и да напиша нещо вдъхновяващо (и напълно измислено) или просто да преразкажа един мой ден, което не е кой знае колко свежо или мотивиращо, но пък си е 100% истина. Избирам си второто, а ако искате да прочетете най-свежият и вдъхновяващ пост по темата, хвърлете едно око при Иван.
Как минава денят ми ли?.. думата, която ми хрумва веднага е „неусетно”. Едно мигване и вече е полунощ… I close my eyes, only for a moment and the moment’s gone.
Първото нещо, което (обикновено) чувам сутрин е алармата на телефона ми. Денят се вмъква предпазливо през спуснатите ми клепачи с интрото на тази песен (пак с нея са и всичките ми входящи повиквания). Какво по-свежо от капки пролетно небе по клепачите на още спящ небесен потегач, нали?! Изключвам я „на автопилот”, предвидила съм си цели 50 мин. за доспиване в уютен хаос от възглавници, одеала и спално бельо, за по-малко стресово начало на деня. Но пък точно в този почти час сънувам най-цветните сънища… и теб (тук се усмихвам на едно мило човече). Това е и причината да се успивам почти всяка сутрин. Качествено. Последното пък, от своя страна, води до едно особено динамично начало на деня.
Понякога си мисля, че човек може безпогрешно да проследи истинската подредба на приоритетите си по реда в който протича ежедневното сутрешно припомняне на собствената му мъничка вселена. Обикновено мисълта за някой близък изниква преди „ааах, да, Катя беше”, което е наистина хубаво. Протягам се с мъркане, после един бос крак с разперени пръсти проверява какво е положението навън и се шмугва в пухкав оранжев чехъл. Малко по-късно пухкавите оранжеви чехли са вече два, нагоре продължават с пижама, пак в оранжево, а споделеният им пълнеж се отправя към кухнята с циклопската будност и ентусиазъм на единствено отворено око.
Денят започва! Мммм, с хубаво кафе, задължително турско, силно и чисто. Обожавам този момент на деня, тогава се ражда усмивката ми – само с едното ъгълче на устните, винаги лявото, предпазлива като онези дребни животинчета, които живеят в малка дупка в пясъка, винаги суетейки се на входа на миниатюрната си крепост в колебание дали да пуснат света вътре или те самите да се втурнат в него. Стоя на терасата и пия кафе, наблюдавайки изгрева, процеждащ се като жълтък през пръстите на качените ми на парапета крака.
Следва бързо гримиране (все пак колегите трябва да ме познаят) и не чак толкова бърз подбор на цялостен аутфит, който да отговаря на следните изисквания: да съм най-прелестната на света (поне), да ми е удобно (евентуално), да не изисква 40 минутно ровене за „онзи хубавия колан от моите TOP 10 черни” или по-зле – палави тиранти. Поемам за работа, последен поглед в огледалото, съпроводен с автоиронично припяване на една стара песничка. Вътрешно се смея. На път към офиса предъвквам всичките си захаросани шантави хрумвания и детински въпроси към себе си и попивам онези дребни нещица, с които светът ежедневно ни смигва закачливо… като онова рисувано ел. табло от зад Театъра.
В офиса обикновено е тихо, включвам компютъра, от монитора струи монохроматично сепийно спокойствие на любима фотография на Грегъри Колберт. Бюрото ми е голямо, от масивно дърво, същото като останалите три, наредени в кръг (малко като в роман за рицари). На моето цари умерен хаос – пръснати листи със записки, чаша с вода и по-малката й чаена приятелка, телефон, бележник, чифт очила тип „перверзна секретарка”, три пръстена, изхлузени, за да не пречат докато бодро потраквам по клавиатурата, жълти лепящи листчета (особено по клавиатурата) и малък оранжев талисман (споменах ли, че любимият ми цвят е оранжево), за който все още не съм сигурна дали е кученце или мече с нахилена физиономийка.
Колегите пристигат един по един. Поставям слушалките и избирам музика, с което всичко наоколо изчезва, в това число и аз. „Дигитализирам“ се, само така мога да работя. Мозъкът ми сравнява, анализира, разсъждава и пише красиви строфи, затворени в „колебливите” средни скоби и знаци за по-голямо и малко. Почти не разговарям с околните, за сметка на това в този момент някой от приятелите ми дели едно небе с мен в серия от мигащи жълти бележчици в долния десен ъгъл на монитора. И всеки от двама ни чува как другият говори, смее се или мълчи многозначително със собствения му глас. Потънала в това компромисно общуване прочитам множеството служебни мейли и отново потъвам в удоволствието да твориш с ума и сърцето си. Обожавам работата си. С колегата ми, който в моя слънчев варненски следобед се радва на пухкавия сняг в Трявна, обсъждаме поредния проект и междувременно си разказваме вицове. Той е моят служебен brother in arms и наистина много си го обичам.
Следобедът неусетно прелива в хубава вечер, в която се прибирам у дома без да бързам за да почета, да приготвя вечеря или да прекарам няколко приятни часа на отпускащо уединение с любима музика, свещи и аромат на ванилия и сантал. Или пък не се прибирам, скоро ще настъпи сезонът, в който вечерите са наситени с мирис на топъл бриз, кубчета лед в Mojito и усещане, че нещо хубаво е на път да се случи всеки момент. Вечери, в които имаш чувството, че целият град е излязъл да се поразходи и е въпрос само на още няколко крачи да видиш стар познат.
Това е един от дните ми – хипотетичен, събирателен, но съвсем истински в своята автентична обобщеност. Хубаво ми беше, че го прекарах с вас 
. Тук трябва да предам щафетата на поне трима души, но няма да го направя. Ако на някого темата му допада, ще се радвам да прочета за неговия свеж ден.
28 коментара
// lammoth
04.06.2010 @ 0:31
Загледах се в снимката и четенето отиде на втори план
Доста спретнат ден, звучи като приказка. Като в приятна спокойна нощ, под светлините на улична лампа, а под нея приказен клоун пее “ I am too sexy“
Наистина беше приятно четиво (особено озвучен от лекият като бриз гласец на Gaelle)
// sky_mender
04.06.2010 @ 10:50
Да, Gaelle внася приятен нюанс. Приказния клоун е интересен заек за измъкване от ламотската шапка на асоциативните връзки
. Мен съвсем мъничко ме е страх от тях, ако ще е под лапма и ще пее под дъжда, нека е Синатра, а не клоун. Deal?
// иво
04.06.2010 @ 1:31
Ех, че хубаво. Знаеш ли, докато го четох ме обзе някакво меланхолично-вечерно-лятно спокойствие, от което май си правя нещо като извод за теб.
Поех и аз щафетата от Ламотх, скоро ще се появят и моите 
// sky_mender
04.06.2010 @ 10:52
// иво
04.06.2010 @ 16:42
ето го и моят ден
// sky_mender
05.06.2010 @ 17:20
Хубав пост, Иво, мнооого хубав, и много мой
// Nostromo
04.06.2010 @ 1:49
Онези животинчета май трябва да са сурикати – дребни са, живеят в дупки под земята и са голям майтап като се изправят на два крака. То и аз съм голям майтап, ако сутрин успея да се изправя на два крака. Обикновено пътят ми до банята е дълъг и изпълнен със събития…
Иначе денят ти е направо песен. Явно и в буквалният смисъл. Аз не мога толкова дълго да слушам музика. Гърмят ми бушоните.
Колкото до Ламот… Ламоте, бива ли така да се заглеждаш! Виж се само за какви глупости мислиш! То и аз се заглеждам, ама поне ме хваща срам!
// sky_mender
04.06.2010 @ 10:56
Как само се досети
, ita est, сурикатите са, ама като дам локумено-описателната дефиниция, всеки си ги представя пред дупката, изправени на два крака и му става весело, весело. Значи сутрин минаваме по сходен приключенски маршрут, особено като отбележа, че си имам и куче, което сутрин (заклевам се) се мултиплицира в дузина препъващи ме негови клонинги.
За песните си прав, обичам музика и я слушам почти през цялото време, добре ми се отразява
(тук ми даваш идея за нов пост от категория „Прово-questions“).
// Nostromo
04.06.2010 @ 12:01
Котка… бивш котарак – по обективни причини…
Аз обаче не загрях на къде те отвявава провокативното питане, тъй че оставам в изчакване на поста…
// sky_mender
04.06.2010 @ 12:16
Това ми напомня как веднъж при сестра ми (ветеринарен лекар) нахлува един чичак и с апломб обявява: „Имам един котарак… ъъъ, женски“ (да живее мачизма!). Ако беше останал с jingle bells, ако предполагам правилно за причината да е котка към момента, щяхте да берете ядове с него и той – с вас
.
Аз нарочно не давам никакво допълнително инфо за провокацията, за да са всички неподготвени за щуротиите ми.
// Иван
04.06.2010 @ 8:20
Страхотно четиво, особено в момента когато се стягам да тръгвам за работа. Прииска ми се денят ми да протече като твоя. И с малко варненски бриз към горещите поля на Пловдив.
// sky_mender
04.06.2010 @ 10:58
На мен така ми подейства твоя пост, чела съм го поне 20 пъти и всеки път ме зарежда с настроение и оптимизъм
.
// Nightwish El
04.06.2010 @ 9:27
То с тия безкрайни крака кой ще ти чете надолу…?
))
Иначе денят ти минава прекрасно…
// sky_mender
04.06.2010 @ 10:59
Привет, El
!
Тук просто няма как да се въздържа и да не блесна с една от готовите мъдрости от арсенала на всяка свекърва – „не забравяй, сине, и най-хубавите крака растат от задник“
.
// Bia
04.06.2010 @ 9:44
Страхотен ден
И много яка снимка…сърби ме да питам тия хубави крачета твои ли са?
// sky_mender
04.06.2010 @ 11:01
// Bia
04.06.2010 @ 11:57
браво, браво, и как да забележим чантата след това?! хм!
// DSdiva
04.06.2010 @ 11:08
Чантата, чантатааааа, прелестна е /то и другото
/ а и тази абаносова коса, хмммм 
Оранжево, емоционално и музикално било във Варна, страхотия!
// sky_mender
04.06.2010 @ 11:13
Абе и аз се чудех кога женската част ще забележи чантата, по незнайни причини тя обира погледите на населението на козметичните салони и заведения. На мен ми харесва, че е огромна и мога да напъхам дори Вселената в нея
.
// Я, Brothers in arms
04.06.2010 @ 11:16
Готино делниче си имаш Скай!
Крака, крака, крака, крака, крака, кракаааа…/тананикам си мелодията от Пинко Пантерата/
Клоуните са гадове /нищо лично против професията им/-наистина и аз не ги харесвам. Може би всичко се дължи на „То“ и на онзи грозник на Макдон…
П.С. Малко съм ядосан на Блогър-не те наредиха в блогрола, когато си постнала статията и сега съм последен /всички похвали са използвани/
// sky_mender
04.06.2010 @ 11:24
Тук нацели виновника, пред онзи, дето стои на пейката пред Мак Доналдс, It (впрочем моя брадър ин армс казва, че не съм IT, ами It) е направо сладурче с благ нрав.
П.(М.)С. Блогър е е*ати асоциалната платформа – не признава граватари, тайно е скарана с WP, да не говорим и как не ме е наредила точно в твоя блогрол, където аз така обичам да присъствам
.
// Nostromo
04.06.2010 @ 12:41
Скай, правилно предполагаш. Ако беше останал с „джингъл белс“, всеки ден щеше да е Коледа, само че с главата надолу…
Иначе за провокацията правилно се насочваш – съспенсът ескалира!
// inni4ka
04.06.2010 @ 15:04
Give it up for big bags!
Аnd looong legs:))
Иначе супер свежия ден, и без това от сутрин до вечер за море мисля- как можа
)
// sky_mender
05.06.2010 @ 17:20
То и аз си мисля почти постоянно за морето, но при нас мислите и реализацията са буквално на една крачка отстояние (е, може и няколко).
// inni4ka
06.06.2010 @ 17:15
eдно благородно завижд
нищо не ми се струва по-хубаво от живота близо до вода
// sky_mender
07.06.2010 @ 11:12
Има и недостатъци… като влажният въздух и развалената прическа само 2 часа след посещението при фризьора
(има хора, на които им е важно)
// Лита
15.06.2010 @ 20:48
страхотно
(предполагам, че точно сега ще прекаля с употребата на „страхотно“ 
)
първо снимката – страхотно изглеждаш, Кате
а четивото ме пренесе някъде – представих си всичко
(и мъничко завидях
P.S. тенкс, но чак най-свежа да съм – едва ли..
// sky_mender
15.06.2010 @ 21:11
Благодаря, радвам се, че ти е харесало.
Ама аз продължавам да си поддържам твърдението, че си най-свежата (не правя комплименти, ако не ги мисля). Аз от много отдавна не съм попадала на толкова готин човек, чак през блога ти прозира светлия и слънчев характер.