Как чета ли?…
снимка: stock.xchng
Оказва се, че тази блог-щафета, проучваща навиците на четене, е българската версия на популярен щатски meme (don’t make me rofl, please), което обяснява и консуматорската увертюра. Съжалявам че пак се позовавам на Буковски (не чета само него, споко), но всичко, което може и би трябвало да се каже за американската литература (и култура изобщо) е казано безпощадно точно в глава 24 на неговата „Ham on Rye“ ( „Бум, бум, бум!”, г-це Гредис).
Такаааам, за протокола: доколкото успях да открия, тази щафета започва от Алекс от „Аз чета“, а при мен е с любезното съдействие на Големия (циничен елф), който развя току под носа ми едно тънко филенце, а на мен не ми оставаше нищо друго освен радостно да замахам с опашка.
Всъщност, обичам да чета, обичам да вдъхвам книгите (имат аромат малко като бисквитки), да ги държа в ръка, да си режа пръстите по ръбовете, да ги умножавам и споделям… обичам и да размотавам хората, с които говоря, през необятните полета на прочетеното. Толкова ги обичам, че едва ли имам познат, който да не съм подтикнала да прочете някоя от любимите ми книги… Това, което не обичам по отношение на книгите, е да споделям с всеки какво чета, изглежда ми твърде лично и интимно.
Q: Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
A: Ами всъщност не, макар че историята помни и такива случаи. Преди години се случваше да пропусна хранене, две, цяло денонощие, четейки нещо увлекателно, сега спорадично се налага да съвместя четенето с някое похапване. Станала съм по-адаптивна към липсата на време за пасивните хобита. А любимата ми „храна за четене“ е храната за размисъл, май…
Q: Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
A: Не помня кой точно държеше правата на една от любимите ми житейски максими – „Life is thirst“, надявам се споменаването й да хвърля достатъчно светлина относно предпочитаните питиета? (е, хайде, ще си призная и за кафето сутрин на терасата… и за ромчето вечер във фотьойла).
Q: Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
A: Книга не се пипа, направо е светотатство! Който иска да драска, да си купи книжка за оцветяване и цветни моливи. Иначе обичам да си отбелязвам пасажи, към които бих искала да се върна в последствие, но го правя с кратки бележки на sticky notes. Преди време бях подарила моето томче на любимата и на двама ни „Хайка за вълци“ на приятел, които заминаваше завинаги, с поръката да си я чете като му домъчнее, без да му кажа, че на почти всяка страница съм оставила такива кратки бележчици с мили неща за него.
Q: Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
A: Ползвам една избеляла черно-бяла фотография като разделител с много слънце в него.
Q: Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
A: Художествена, специализираната литература също ми е много интересна, но в общия случай тя не се чете от хартиен носител.
Q: Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
A: Феноменът „само още една страничка“ ми е добре познат, но да, мога да спра на всяка една страница.
Q: Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът те дразни?
A: Не съм сигурна, мисля че не. Насилих се да прочета цяла книга на Ваня Щерева, въпреки културния шок и погнусата, за да й дам шанс да не ме разочарова, пък и от джентълменското желание като критикувам после, да е на база изстрадан опит. Иначе миналата година една книга направи полет от четвъртия етаж на един хотел като израз на крайното ми разочарование от лошия избор на човек, чийто литературен вкус дотогава не съм подлагала на съмнение.
Q: Ако попаднеш на непозната дума, спираш ли, за да потърсиш някъде значението?
A: Не помня да се е случвало, пък и значението обикновено се подразбира от контекста.
Q: Какво четеш в момента?
A: (поглед към нощното шкафче) – Избрани на Кафка, „Сълзи и светци“ на Емил Чоран, „Балканската мадона“ на Александър Чакъров (2 от 3 препрочитам).
Q: Коя е последната книга, която си купи?
A: Автобиографията на Бранислав Нушич, просто тази весела книжка трябва да я има всяко дете.
Q: От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
A: По принцип от първите, но мога и да чета по няколко, според моментната потребност.
Q: Имаш ли си любимо място/време за четене?
A: Слънчева сутрин на терасата или късно след полунощ в един фотьойл в хола…
Q: Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
A: Самостоятелни издания, от поредиците съм чела само тази за перфидно-справедливия социопат Д-р Лектър.
Q: Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
A: Не, препоръките са индивидуални.
Q: Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
A: По формата (без майтап), много ме дразни нещо да стърчи нагоре, напред или извън (но това само, ако изобщо реша да ги подреждам).
* * *
Тук трябва да предам щафетата, правя го с напомнянето, че изборът дали да пишете по нея или да не го правите е изцяло ваш. Аспарух, Инна и Nostromo, за мен ще бъде удоволствие да науча повече за вашите навици на четене (последното е самата истина, а не учтива формулировка).
14 коментара
// legrandelf
06.06.2010 @ 22:58
Чудесно се е получило!
Определено сполучих в избора си на същафетник!
Благодаря ти, sky, че се включи!
// sky_mender
07.06.2010 @ 11:12
И аз благодаря за поканата
// UZUMAKI
06.06.2010 @ 23:07
„Книга не се пипа, направо е светотатство!“ – QFT!
// sky_mender
07.06.2010 @ 11:13
// Nostromo
06.06.2010 @ 23:33
Първо, благодаря за поканата, Скай. На следващата такава вероятно ще ми се наложи да си обявя ЕГН-то, PIN-кода на дебитната карта и колко пъти на вечер ме призовава простатата (това ще го кажа още сега, че усещам Елфа как е наострил уши – николко, драги Елфе, аз съм егати щастливия санъфабич!), но не съм тук, за да се оплаквам, а за да благодаря, Скай, най-смирено и да те предупредя от сега, че няколко отговора ще ги изкопирам едно към едно от твоите, щото по-добре от това няма как да се напишат (сега трай комплименти, сама си си виновна), а и са си точно така и при мен.
Второ, ще обогатя въпросника ти с въпрос: Коя книга е хвърлачала от четвъртия етаж? Най-вероятно няма да я знам, но отговорът ти със сигурност ще обогати личната ми култура.
// sky_mender
07.06.2010 @ 11:24
Ех, да, щафетите (особено като се понатрупат) провокират някаква вътрешна съпротива, затова и уточних, че участието е доброволно. Избрах си да предам на хора не просто с отношение, а култура на четене, така че е комплимент
.
Ех, тази ваша простата, четях ви при Елфа и се забавлявах, но ако се бях намесила щяхте да ме метнете на кантара на дядо ни Зигмунд Ф. Ама тя ви призовава за различни подвизи, та съвсем ли не си и чувал фалцетния гласец
(е, не е ПИН, но и това заорава в дебрите на личното)?
Книгата-птица ли? Нарочно не я споменах (за да не засегна някого), но… „Богът на дребните неща“ от Арундати Рой, сама по себе си книгата е добра, но не достатъчно добра за човека, който ми я препоръча. И все пак, още като я взех от рафта „Бестселъри“ се изпълних с голяма доза недоверие, качествената литература рядко попада там.
П.П. Ctrl+C / Ctrl + V – позволено
// Nostromo
07.06.2010 @ 16:36
Познати са ми „качествата“ на рафта „Бестселъри“, колкото и отдавна да не съм прибягвал до него. Мерси, че отговори на въпросът ми!
Колкото до личната простата – и да се е отбивала, не се е представяла подобаващо, че да я запомня. Всъщност нямам спомен в близките години да съм се будел нощем, а и аз така спя, че и десет простати да дойдат да ме будят, ще си отидат разочаровани…
// lammoth
07.06.2010 @ 2:52
Харесва ми как четеш с чаша ром в ръка
и все пак би ли ми препоръчала някоя книга?
// sky_mender
07.06.2010 @ 11:27
Не те познавам достатъчно, за да го направя. В момента ми изплува само един автор, който така и така четеш – Толкин.
// Vlastimir
07.06.2010 @ 11:07
„Ту партс-фърст парт й лайк мъч, секънд парт, туу“
Много ми хареса, да си го кажа както трябва. Ромче, а?
// sky_mender
07.06.2010 @ 11:28
Ромче, но не го обичам много тъмничко.
Go-go-go, Влад, чакам ти поста с нетърпение (видях, че Ламота те отстреля)!
// inni4ka
07.06.2010 @ 16:37
ром-м-м-м!
) благодаря за предизвикателството, your wish has been granted 
// sky_mender
07.06.2010 @ 22:22
inni4ka, Nostromo, благодаря и на двама ви, че се включихте в щафетата с много силни и много ваши постове.
Благода и, че и двамата сте „отстреляли“ Bla
.
//пиша тук, защото Blogger се е бъгнал и не позволи да коментирам при вас.
// Лита
27.06.2010 @ 10:16
докато четох, и ми се причете – прииска ми се да взема готина книжка и да се изтегна с нея
„Слънчева сутрин на терасата или късно след полунощ в един фотьойл в хола…“ – и аз съм така – жалко, че в момента не е никое от двете
как можеш да се измъчваш с книга, която те дразни? на инат ли я четеш?
аз, понеже правя обратното, и винаги се чудя как хората продължават и продължават да четат нещо, което..
това с летящата книга от 4тия етаж ме изкефи
интересно ми стана – коя беше книгата