#2 Варна в длан: 100 кандела за Икар
снимка: ©sky_mender
„На кръста не можеш да се саморазпънеш,
но пък има място да се обесиш два пъти.“
Стоян Стоянов
Имам няколко много любими митологични персонажа, които ме вдъхновяват по различен начин в различните етапи от живота. Само един от тях обаче съм виждала от плът, кръв, камък и бронз да стои на пътя ми като присъда за делничност. В случай, че не сте попадали на него до сега – говоря за монумента на Икар, дело на варненския скулптор Альоша Кафеджийски, който се намира пред сградата на Община-Варна. Не помня от кога Икар стои пред Общината, според мен си е бил там винаги и ще продължава да е там и занапред – просто сплетен възел в пояса на времето. Тази творба винаги е била спорна по отношение на въздействието си, а мненията за нея – силно полярни. А между полюсите стои Икар, този Иванушка-Дурачок на митологията – (само)разпнал се на крилете си, изпънал жили и вяра в нечовешко усилие да пребори земята. Стои си там ден след ден и се усмихва на онези, които мислят, че криле не тежат. Усмихва се и мълчи.
Забелязали ли сте как хората имат потребност от някаква ригидна видова памет на редностите? „Да оставиш светла диря в живота на другите“ е нещо като условен рефлекс в контекста на социума, консталинът и невромедиаторът на машината-организъм Общество. А човекът, ако и да се ражда гол, идва с една буца восък в ръцете си. И после цял живот, с всяка своя п(р)остъпка, с всеки помисъл, с всяко убеждение, вае свещи. Сега ще ме питате и защо точно свещи. Ами за тогава, когато онази, дето търпеливо отмерва времето с почукване на пръсти по личния Запад, замахне с противното си сечиво. Всеки се надява, че ще е сътворил и раздал достатъчно свещи, и че ще има някой, който да ги припали.
Не казвам, че е лошо да си добър по общоприетия начин (или пък глупаво, или неважно), само се чудя как при толкова восък, а отгоре – небе, само един се сети да си вае криле и с тях, вместо в пръст, да се зарови в слънцето.
Лоши снимки от неумел фотограф (Ламоте, защитих ти честта пред Ностро)
Обикновено се въздържам да споря, когато става въпрос за оценъчни възприятия и вкусове. Независимо къде стои моето мнение по оста между плюса и минуса, то тежи (като стойност и право да го изказвам) точно толкова, колкото и това на останалите. И все пак, на онези, който са свикнали да виждат в Икар и Кафеджийски само грубо струпан материал в духа на класическата мегаломанско-монументална скулптура от преди 89-та год., бих казала само това:
Чифтът притъпени сетива с по-комфортен диоптър не си струва прочита на живота в светлината на една крушка 100W, мили ми джуджета от свещоливницата.
37 коментара
// Стая 52
08.06.2010 @ 15:01
Като спомена за свещите, коситбата и края, се сетих за една приказка, която четях като малък. В една синя книжка, „Приказки от близо и далеч“, имаше една история, плод на унгарския гений /ако не се лъжа/-приказката за Барток-лекарят. Същият този пич имал договорка със смъртта, която идвала при болнаваго и в зависимост от ситуацирането на телото си, по леглото /яхууу/, болният умирал или оздравявал /сядаше до главата или краката/. Хекиминът обаче един път завъртял леглото /явно се е мъжеел, пред някоя „гулашка“
/, за да спаси един болник. Надхитрил смъртта и пациентът оживял. Смъртта обаче се ядосала и му духнала свеща и Барток пукнал /май такъв беше краят/ 
П.С. Нгаси коментара, дано не ме биеш много! /“Жа ма бий! Русиян!“/
// sky_mender
08.06.2010 @ 15:15
Ох, Владе, графе румънски на сериозното, пак ме караш да се смея. Нищо свято няма за тебе, бива ли да приравняваш хората с националната им манджа
?!
// Nostromo
08.06.2010 @ 15:35
Следващият път като мина от там ще го погледна от ъгъла на снимката в хедъра на поста ти. Задължително!
Колкото до коментара към втората снимка… keep trying!
// sky_mender
08.06.2010 @ 22:29
Нещо ме тегли за езика да попитам с каква честота преминаваш от там
… Иначе от този ракурс на мен ми се струва, че жаждата за небе личи най-силно (снимката е куца с това измито небе, но ми е една от любимите, създава ми приятно усещане).
// Nostromo
09.06.2010 @ 9:13
Според мен липсата на разсейващи елементи (като облаци и птици) подчертава волевата брадичка на Икар, така че нищо „куцо“ не видях…
А преминавам от там с честотата, с която уловените от гравитацията капки, образувани в следствие на кондензацията на водна пара под въздействие на студен въздух, преминават в движение на въздушни маси от области с високо към области с ниско атмосферно налягане… По-голяма глупост от това не можах да изтърся. Но пък си е самата истина. Последният път беше преди месец, но бързах и нямаше как да спра, а и още не бях светнат за твоя ракурс.
// sky_mender
09.06.2010 @ 9:27
Ха-ха, винаги ми е допадало уклончивото разтягане на локуми точно в този стил, това е малко като принципът на Труман (ако се не лъжа) – „Ако не можеш да ги убедиш – объркай ги!“. От дъжд на вятър… и мъгла, казваш?… Проври се между климатичните несгоди и го погледни и от онзи ъгъл и обезателно си спомни заради кого си се набутал в градинката отдолу
// Стая 52
08.06.2010 @ 15:37
Ако човек е това, което яде….то аз съм ходеща панаирджийска скара
// Стая 52
08.06.2010 @ 15:46
Бтв, махнах две притурки-надявам се така да е по-добре /ако ли пък не, ще юсна две кибипчитъ с голяма мента/
// sky_mender
08.06.2010 @ 22:31
Ти си най-хубавата мелба от 42 (като онзи отговор) вида сладолед, поръсена с шарени бонбони, и с балон в добавка
. Най-малкото…
// Val
08.06.2010 @ 18:01
И като Икар :0
За съжаление нищо не разбирам от скулптура но все пак леярите са проляли доста пот докато оформят тази бронзова маса :0
// sky_mender
08.06.2010 @ 22:34
Да, огромна е, даже от разстояние създава фалшиво впечатление за по-малки размери.
// DSdiva
08.06.2010 @ 18:36
Хм, въпросът, който спонтанно възникна след прочита е:
))
Какво си струва прочита в светлината на 1 кандела и…два диоптъра далекогледство ?
// sky_mender
08.06.2010 @ 22:36
Ами в почти пълен мрак и при толкова размазан фокус, единствено могат да се видят нещата, които светят силно със собствен блясък. Иначе филмовата препратка си е много на място (ох, смешно ми стана като се сетих за Парцалев) – последвай желанията си.
// lammoth
08.06.2010 @ 22:14
Признавам си, никога не бих познал, че това е скулптура изобразяваща Икар-ус. Бая депресираща е. И грозна
Легендата за Икар е една от най-влиятелните за съвременната литература. Някои като летят на много високо се самозабравят, а от високо най-лошо се пада. „Приказката за стълбата“ е с подобна тематика
Много философски днес….
Но ти провокираш такива размисли с тия снимки 
// sky_mender
08.06.2010 @ 22:38
Виж колко са различни хората, аз мога да я гледам с часове, много ми харесва идеята, въпреки грубия й вид. А Икар, ех… той просто е един човек, влюбен в слънцето (аз не го виждам по класическия начин).
// inni4ka
09.06.2010 @ 9:53
хе, и аз малко нещо го гледам от друг ъгъл. по-добре да умреш стремейки се към нещо, отколкото цял живот да лазиш на сигурно под него
инна-аче скулпурата не ми изглежда в полет, а в онзи най-вълнуващ миг на откъсването на крилете от земята. дали ще проработят?
// sky_mender
09.06.2010 @ 10:10
И аз така мисля, inni4ka, и така си ми харесва, затова и е заигравката с поп-културната трактовка, която го вижда повече като надценил се глупав младеж.
Скулптурата трябва да се види на живо, това му е силата на изкуството – да съчетава несъчетаемото. От една страна ясно се вижда усилието да надвиеш границата (пък била тя и гравитация), крилете неслучайно са толкова масивни и тежки, от друга – някаква непонятна лекото и хармония.
Точно си усетила мига и емоцията – дали (и дано) да проработят.
// sky_mender
09.06.2010 @ 17:38
Ето още един сладък Икар
// lammoth
09.06.2010 @ 19:25
Натъжи ме с това клипче, но пък кивито ми стана симпатично и ме подсети за това:
http://www.youtube.com/watch?v=vA5-Ci8VMWU
Много харесвам този цирк, а Варекаи е едно от най-дорите им представления
// sky_mender
09.06.2010 @ 20:38
Да, това е много хубаво, стори ми се малко нелогично и като се разрових открих ето това – така е още по-хубаво. Благодаря, че сподели, не ми беше попадало, а като знам и колко ме вълнува цирка едва ли щеше да попадне и занапред.
// Nostromo
10.06.2010 @ 10:23
Скай, тази история с кивито е леко парадоксална. Ясно, че Икар е с много лица, имайки предвид митологичната и твоята трактовка, но тук вече си говорим за трети вариант – откровенно самоубийство съчетано с живот в самозаблуда (много сладко
)… Оставяйки настрана оригиналния поглед на режисьора, крайният ефект Ламот вече го спомена…
Ламоте, песента към клипчето е много яка. Само не мога да разбера дали е оригинално писана за представлението…
// sky_mender
10.06.2010 @ 10:40
Миии, аз и тук друго виждам (явно проблемът е при мен, страдам от нещо като мотивационен далтонизъм) – кивито е за цената и плащането, което в този контекст звучи малко грубо… Клипчето ми го изпрати преди години един приятел, знаейки ме какво съм дете, разви много хубава теория как финалът е отворен и кивито се е приземило в куп възглавници
.
Песента е Vocea – Zara Tellander (така пише в инфото на клипа), Ламотх ще каже дали е писана за представлението.
// Nostromo
10.06.2010 @ 11:03
Моята оптимистична интерпретация включваше изпаренията над планинско езерце, но, след такъв „полет“, спасителният вариант е само скрито в перушината на кивито парашутче.
Чакаме пряко включване от Ламотхланд за песента…
// Omnia
10.06.2010 @ 14:14
“ мислят, че криле не тежат“….
Страшно ми хареса този израз! Може би, защото понякога твърде много тежат, докато се научиш да ги разгръщаш в омагъосващият полет нагоре, или, когато ги скършиш, или, когато не знаеш посоката. Красив израз, Скай и красиво написан пост.
))
Монументът е внушителен, но съм в настроение, когато ми идва с тежък изглед. И все пак- като гледам нещо подобно, все се питам какво ли си е мислел творецът, когато е влагал от него в себе си, накъде ли е искала да лети душата му или мислите му, в какво настроение го е извайвал, доколко е бил запленен и всякакви ей такива опити за представи
// sky_mender
10.06.2010 @ 19:24
И аз понякога се питам с какви очи е гледал творецът творбата си, какво е влагал в нея като емоция, опит и настроение. Има доста образци на изкуството, носещи отпечатъка на битието и бита на авторите си в определен период (сещам се за синия период на някакъв художник, който водел началото си от липсата на средства и факта, че синята боя била най-евтина… не помня кой беше, обаче).
Иначе моят пост е само това, което аз долавям от паметника, допускам че отражението може да е рефлексия в много криво огледало. Част от това е и тежестта на крилете… а колкото до някои тежки настроение – като сезоните са… отминават, както и причинителите им
.
// lammoth
10.06.2010 @ 16:20
А, Ностро и аз много харесвам музиката
Циркът се казва Cirque du Soleil и музиката им е оригинална (доколкото знам). Аз имам шоутата „Alegria“, „Quidam“ и Varekai (има ги в замундата). ето ви една моя любима сцена (пак е от Varekai) :
любима сцена
и аз се надявам да има възглавници долу
Може точно преди да падне, един орел да го сграбчи и спаси. Е после ще го изхруска де 
// sky_mender
10.06.2010 @ 19:28
Ха-ха, забавно е да гледаш как светлия лъч на прожектора непрекъснато напуска този левент и той как стоически и „безконфликтно“ приема ситуацията.
Както винаги е голяма веселба с теб, Ламоте – сега пък измъкна от някъде цял цирк на слънцето.
// Nostromo
10.06.2010 @ 23:32
Аз малко ще се отнеса, щото пак музиката ме влече (не че комичният елемент не струва
)…
Трябваха ми няколко минути да се присетя откъде съм я чувал тая „Ne Me Quitte Pas“ („Don’t Leave Me“), която в оригинал е на Жак Брел, докато англоговорящите не са я транслирали в „If You Go Away“, която пък от своя страна има поне 20 кавъра (и то от големи имена), всеки със собствен чар… Мда, понякога ми е много ретро…
// Nostromo
11.06.2010 @ 0:41
Emiliana Torrini – If You Go Away – едно от най-класните (поне според мен) изпълнения, на фона на едно от най-ранните англоезични – Rod McKuen – If You Go Away…
Тук вече прекалих с офтопика, така че спирам и отивам на някой от най-задните редове на плажната ивица, където явно ми е мястото.
// sky_mender
11.06.2010 @ 10:29
О, съвсем не си прекалил с оХтопика, напротив – напипа една от най-любимите ми теми за разговор (много податлива и словоохотлива съм, когато се касае за музика). Признавам си, не съм попадала на англоезичен кавър на тази песен (или – за мой срам – изобщо не съм доловила приликата), мисля че точно тази страда от това и нещо много важно от емоцията се губи в превода. Макар че след изслушването на двата кавъра съм разколебана, на мен версията на Rod McKuen ми допада повече, другата ми е твърде много „Бьорк“. А ето ти един класически вариант, който на мен ми е най-любим – Nina Simone – Ne Me Quitte Pas.
И понеже е офтопик да вметна офтопик на офтопика – имам няколко особено любими песни, на които колекционирам cover thread-вете. Например ето един кавър на любима песен, правен от любим изпълнител – Lisa Gerrard – All Along The Watchtower.
P.S. Ако не те познавах в някаква степен вече, хитрецо, заради последното щях да те обявя за пасивно-агресивен тип.
// Nostromo
11.06.2010 @ 11:40
Да, минах през Симоне вчера, но като цяло не се наемам да степенувам коя ми харесва повече или по-малко с изключение на Торини, която именно поради факта, че „забива“ малко повече към Бьорг, внася по-голяма индивидуалност на кавъра и по-различно звучене. Докато Rod McKuen е типикъл Серж Генсбург типаж, а знам, че всичко, което ти „удря“ на „твоите“ „интелектуални пияници“ е с предимство (прекалих с кавичките). Всъщност последното беше предположение на база „степени на познаването“…
А името Лиса Джерард веднага ме върна към саундтрака на Гладиатор, а като се „огледах“, оказа се че има пръст и в доста други ОСТ-та. Предполагам, че е същата Лиса, де.
Колкото до наблюдението ти в послеслова, любопитно ми е БЕЗ последното, за какъв ме обявяваш?
// sky_mender
11.06.2010 @ 11:46
Не бих казала, че е с предимство само заради делира, алкохолът, освен да съгражда, много успешно умее и да разграджа, даже това му basic skill-а.
Lisa Gerrard е една от константите в музикалните ми вкусове, доста дълбоки корени е пуснала… има доста филми, които са белязани от нечовешкия й глас и гений, ако ще си избирам OST с нейно участие – най-много ми допада този на The Insider (филмът ми е един от личните Топ 3).
За последното –
(рано е да се каже още, за момента като интересен)
// Nostromo
11.06.2010 @ 12:10
Да, „Вътрешен човек“ беше другият саундтрак, за който не се сетих веднага. Имам го, но не съм го слушал целия, а и това, което съм, съвсем не го слушах внимателно, така че след препоръката ти ще си поправя пропуска.
Между другото през прозореца виждам едно дърво, което за момента ми е интересно, но, ако му се поокастрят малко клони, ще стане просто перфектно… Отивам за брадва… 
А последното беше уклончиво, но го приемам за комплимент…
// sky_mender
11.06.2010 @ 12:28
Определено си струва да прослушаш OST-a на „Вътрешен човек“, не заради мен, а заради самия него, много е добър, особено като го насложиш на филма. На мен най-много ми допадат често използваната Iguazu и особено Rites. Даваш ми идея да пусна един пост с Х-те на брой филма, които един мъж задължително трябва да гледа.
То последното не е комплимент, напротив, заявка за „разкостване“ е. Можеш да си сигурен, че си попаднал в зрителното ми поле, брадви и други сечива не ползвам, не променям нищо, само дето ми е много тъжен момента, когато усетя как едната ми вежда започва лекичко да се повдига нагоре, а както казва Камелия Кондова – „едната вежда само – ясен знак… оръжие е синьото под веждата„. Последното да не се чете като заплаха, може – вместо веждата – устните ми да се извият в дъга на доволна усмивка
.
// Nostromo
11.06.2010 @ 13:03
Фактът, че няма да хвърляш камъни по разпнатото ми тяло, докато ме разкостваш, само доказва какъв късметлия съм…
Въпреки че, както казва Франсоа Вийон, неизбежно е „вратът ми във въже след час/ да разбере, че задник имах аз…“. Веждите са за това – да отиват и нагоре, и надолу. Само в едната посока нямаше да е практично. А в моят случай е много вероятно да получиш тикове и на двете… 
Иначе от сега изгарям от нетърпение да видя как жена препоръчва на мъже кои филми да гледат… задължително…
// inni4ka
11.06.2010 @ 12:00
Gerard е прекрасна. Дори в малко по-мрачният й период с Death can dance гласът й просто омагьосва! Който е слушал Arabian gothic и не се е потресъл накрая като се оказва, че пее на живо… за мен е най-големият стоик на света
)
// sky_mender
11.06.2010 @ 12:20
Не знам, колкото повече я „мисля“ тази жена, толкова по-трудно ми е да я обхвана цялата. Нея си я слушам по малките часове, когато настъпи онова тихото (тихото може да се интерпретира и във вътрешни измерения). Според мен е от друга планета… най-малкото… „друга“ в смисъл на неземност. Не знам дали финалът на The Mist щеще да е толкова силен, ако не беше The Host of Seraphim.
Чудя се дали отчасти не ми допада толкова заради специфичната й техника на пеене, която би следвало да е оставила кодонни следи в балканското ни ДНК.