Proof positive*
снимка: © Christophe Gilbert
„но никога деца не ражда
голямата любов.“
Петър Алипиев
Be positive!
So… Мисли позитивно. Формата следва мисълта, затова мисли, мисли! Не спирай да мислиш за всяко лошо нещо като за добро, за всяко грозно – като за красиво, не чакай да дойде златната вода, а скачай в черната и я обърни наопаки в сетивата си. Реалността е upside-down позитив за проявяване в помътена леща от избоден със стрела гледец на Царкиня Жаба. Какво, умори(х) ли се? Е, да, ама уморените коне все още ги убиват (нали знаеш?). Затова мисли, мамка му, мисли, не е чак толкова трудно (да даваш наклони)!
От два дни не си си сресвала косата и адски се стараеш да мислиш позитивно. Палиш цигара от листче хартия и се опитваш да придадеш мисли на формата си. През девет земи в десета (от себе си) – твърде много прилича на на майната си – стоиш и мислиш [позитивно!] за него. Голямата любов, the one and only… копелето, което те наричаше Калипсо.
Be positive?
Колко позитивен можеш да бъдеш? Колко в отрязък от едно измерение (задълбаване точно сега не ни трябва)? Колкото, носеща се в празен мол, „Don’t worry, be happy“ песничка, а отвън някой чака да ти закуси с мозъка? На разсъмване повръщаш оптимизъм в сипкаво розово… [мисли позитивно!]… – красива като зора над Фуджияма, разпиляна на малки розови парченца, fast-food философия по пода в стаята ти.
Be positive…
Лошият опит превръщай в добри преценки. Превърни всяко препъване в урок, има още много крайъгълни камъни по пътя ти, които няма да видиш навреме. Ако се съди по дестинацията на ежедневните ни, мънички, образователни пътешествия, животът павира всичко с добри намерения.
Ton paradis bas, а казват, че само от високо се падало лошо… Онази гладна закъсняла любов за двама ви. Онзи, припознат в последен подходящ, неподходящ момент за обичане. Онази единствена неразумна нощ в леглото му, с една изшептяна молба да остане до край в теб. Nonsense vs. common sense. [По дяволите здравият разум!] Онази вкопчена последна прегръдка на стълбите, която залъга с „довиждане“. И толкова…
А после много дни в синкопичен ступор, разтегнат в 2 (на 2) метра – от и до e-mail-а, телефона, входната врата… и никаква благозвучна cellar door, през която да избягаш от тишината им. [Пенелопа е констант(н)а и детерминира КаЛипсите му, но ти няма как да знаеш.] Един ослепен индигов миг, когато узнаваш какво е да знаеш. Една нощ на пода и утрото след нея, когато изгаряш писмата му в умивалника в банята, а завеската на душа се подпалва (комичен етюд от страна на живота). Месец по-късно, редуциран до ден, отбелязан с една червена чертичка… и хикс – в календарчето, (от него) не ти остава нищо друго освен опита.
Опит…
Being positive:
Две години по-късно вече наситина не ти пука, дори не помниш какво е чувството да не разполагаш с тялото и разсъдъка си. Допушваш цигарата в мрака, остана ти навик да пушиш в тъмното. Най-накрая си! Доказано! Имаш го черно на бяло, имаш го на хартия!
- P O S I T I V E -
… в умивалника в банята догаря листче хартия с резултати от HIV-тест.
* * *
* Моля, написаното да се чете като екзерсиз по боравена по предназначение с двупластово-хартиения проповеден поп-позитивизъм (не е точно критика), а не разказване на soap историйки (впрочем, ако сюжетът ви се струва клише, обърнете се към автора – предполагам още се хили до завесата в банята).
Лято е, ако мога да ви дам само един съвет за бъдещето, той ще е да ползвате не само плажно масло, а и презервативи.
—
Благодарности към krizt за добавянето на този пост в „Прочети това“ 
.
43 коментара
// Nostromo
18.06.2010 @ 17:50
Харесва ми как натоварваш всяко изречение. Този последен валс преди да погледнеш касапина (със звучното име Хорас) в очите. Този детерминиран Ulysses, който някъде и някога преди е обитавал твоят остров… (Сетих се, че отдавна трябваше да посегна на труда на Джойс, но нещо все не ми остава време…)
// sky_mender
18.06.2010 @ 21:54
Натоварването не прави услуга или комплимент на написаното, но на мен ми е стил да съм двусмислена. Опасявам се, че и ти днес видя нещо в нищото (като името на единия от блоговете ти
)… И аз не съм чела „Одисей“ на Джеймс Джойс, но утре ще поправя този пропуск, благодаря за обогатяващата забележка към себе си.
Извън темата – гледах Secondhand lions, много симпатично филмче, определено си е било много добро попадение там, където го споменаха.
// Nostromo
18.06.2010 @ 22:25
… или по-скоро си харесах нещо, което абстрактният художник в теб беше вложил сякаш без да иска…
Иначе за Джойс се сетих заради от твоя Одисей, така че благодарностите ти не са правилно ориентирани.
// sky_mender
18.06.2010 @ 22:34
Ти просто си мил, Ностро, и от онези силно заразните, за които говори Ламотх в коментара по-долу
.
// Nostromo
18.06.2010 @ 23:03
Това за принадлежността ми към заразяващите с позивитизъм на фона на днешният ти QOTD, звучи леко несъстоятелно, но мерси за този комплимент (евентуална [поредна] заявка за разкостване)…
// sky_mender
19.06.2010 @ 8:55
Nostromo, вчерашният цитат на деня (предполагам този от twitter) е нещо, което за първи път чух от един от професорите си в университета, нямаше как да не се сетя за него, като споменах речта на Вонегът. Нашият професор (е, не е Вонегът, но имаше няколко награди за ораторско майсторство и приживе беше обявен за значима личност на хилядолетието от Харвард) в последната лекция ни събра и ни дръпна една импровизирана рече за бъдещето. Нали се сещаш с кое изречение завърши
. После същото нещо съм го чувала и от други хора (ти имаш фотопост базиран на него, нали?), но за мен ще си остане винаги ободряващият ритник по задника от професора, които ми свали и даде крилете.
Тук е момента да ми кажеш, ако имаш акаунт в twitter, та да те последвам
.
// иво
19.06.2010 @ 9:51
Мартин МакДона е велик драматург, чел съм го:) Пиесата с удоволствие ще я публикувам като отговор и препратка от твоя пост, би било интересно, стига само да я намеря на харда… :/ Сега като се замисля – аз май имам склонности към мелодрамата, колкото и да се опитвам да правя привидно позитивни нещата – предполагам, личен подход. Обичам иронията и сарказма, но нещата почти винаги поемат в една посока. Все пак – въпросният позитивизъм си е клише от живота, стига да не се случи на теб (както ти каза), и все пак – колкото и да е клише, повечето хора ще гледат на него като грандиозен проблем (защото приемат нещата само за себе си?)… не че аз или ти, при подобна случка ще сме клиширани непукисти… – и тук вече си идва конфликтът, който драматургията позволява. За да има действие, трябва пречка:) позитивно клише vs. лична (уникална?) трагедия – мисля, че е в реда на нещата.
Бду, правя си туитър днес и ви уведомявам
// sky_mender
20.06.2010 @ 10:49
Иво, има разлика между мелодраматичност в смисъл на the biggest drama queeen of all time и фин усет за драматичното в изначалната конфликтност на екзистенцията. Теб не те плашат сериозните теми и ровенето в тях просто, а след мандаринения пост няма начин да те виждам по друг начин занапред, освен окъпан в слънце на фона на мнооого синьо небе.
// Nostromo
19.06.2010 @ 12:16
Явно съм открил топлата вода…
А и не съм построявал фотопостта си върху него, просто така ми дойде. 
Иначе много съм съгласен с това, което написа по-горе. Хиляда пъти повторена истина се превръща в досадно клише. Ако отнякъде пак чуя с какво се бил измервал живота според Карлин, ще „напляскам някой задник“ (според Ламот).
Колкото до туитъра – последвах те, въпреки че не разбрах за какво точно да го ползвам и не съм писал нищо от почти 3 месеца…
// sky_mender
20.06.2010 @ 11:06
@Nostromo:
Е, не само топлата вода, а по логика с пренасяне от професора – и есенцията на един куп закономерности в една от най-тежките специализирани инженерни дисциплини.
Ох, изкушавам се да повторя това за броя вдишвания с едничката цел задникът да е моя, ама…
За туитър – би ти било по-весело, ако последваш хора, които са ти интересни във формата до 140 знака (аз на всеки бих препоръчала @acnapyx) и самият ти туитваш за това, което ти е интересно. В началото е като с блога – основно четеш другите и имаш усещането, че си говориш сам, но после идват последователите и става весело. Аз отделно си следя и 2 акаунта, които пускат интересни неща, касаещи концепции и технологии в професионалната ми област. Има и новинарски емисии, отделно едни типове си правят експеримент с предварителни прогнози за резултата от мачовете. За последното инфото е тук – [ TMB ]: Нашето Туитър Световно. Казано накратко – интересно е, ако имаш време, дай му втори шанс.
// Nostromo
20.06.2010 @ 14:28
Из „Национален осведомителен бюлетин“: „Днес, от 11:06 часа (Източно-европейско лятно часово време) се изви дълга опашка от XY-детерминирани граждани с начало Варна и край – полите на Витоша, която до привечер застрашително обещава да подмине Апенинският полуостров. Феноменът все още няма научно обяснение, но в момента се работи върху версия, засягаща дочут разговор между двама `опашкари`, които усилено спорели кой пръв е чул глас от Небесата, споменаващ думите `вдишвания` и `пляскане`… Очаквайте развитие по случая във вечерния бюлетин.“
Мисля, че се заформя туитър стая #SlapSky…
Иначе, ако под „най-тежка специализирана инженерна дисциплина“ имаш предвид Живота, май си много права, въпреки че неговата „непосилна лекота“ доста се преекспонира напоследък…
// sky_mender
20.06.2010 @ 15:40
Ох, интересно ще ми е да прочета новостите от „Националния оСеменителен бюлетин“, вечерното издание 10 х
, кой ме караше и мен да си подложа и другата бузи. Това ми напомня за една история, която баща ми разказваше за някакъв негов роднида, за която имам съмнение, че е зевзек фолклор, а не чистата истина, но той никога не би си признал.
Въпросният роднина живял преди много години в китно село из Северозападна България, а в селото си имали оркестър като на Брегович – и за сватби, и за погребения. Та въпросната история не случила на мизансцен, защото се състояла не на сватба, а на погребение. Главният виновник за „партито“, по име Иво, предния ден решил, че не само морето, а местната бара му е до колене и заплувал към дъното с „непосилната лекота“ на 200 кила бетон. Оркестърът имал навик да подбира парчетата, които забива на мероприятието, тематично и със самоделен lyrics tribute. А сега опитай се да си представиш опечалената публика как изкуфяла на пилотния сингъл:
„Ех, Ивайко, Ивайко, еб*м ти майко. К’о прайш, Ивайко, в таз дълбока ряка, в таз дълбока ряка, кат’ не знайш да плаваш?! “
,\m/
// Nostromo
20.06.2010 @ 16:12
No Comment…
Наистина удря на история от антуража на Шкумбата, най-малкото защото текстописецът направо се е „изхвърлил“ (дали не буквално) върху лицата на опечалените… Но пък това става в България, а и аз отдавна съм изгубил чувството си да се учудвам, така че – какво пък, възможно е и да е истина (?!?)…
P.S. Репортерите, които бяха изпратени да отразят събитието, не са се върнали и има сериозни подозрения, че са се включили на опашката… Проблемът е, че няма други наджедни репортери, които да бъдят изпратени на тяхно място, защото единият от единият от незавърналите се, е бил жена…
// sky_mender
20.06.2010 @ 16:27
‘Ми то да си потърпевшата страна на фейшъла е малко като да те снимат за паспорт – усмивката все ти се получава неестествена.
// lammoth
18.06.2010 @ 19:51
… в умивалника в банята догаря листче хартия с резултати от HIV-тест.
ахаха
Скай, накрая това ме срази! беше много гадно
но на мен гадните позитивните неща с вкус на повръщано в сипкаво розово ме кефят най-много
Позитивните хора са винаги най-заразителни…..
….заразяват с енергия де
// sky_mender
18.06.2010 @ 21:57
За позитивните хора съм напълно съгласна, но за пробутването на клишета от сорта на „Бъди позитивен, мисли еди как си…“ точно в моменти, когато и целият позитивизъм на света не би спасил положението – не. Лицемерно е и не индикира загриженост. Иначе историята си е 98% истинска…
// inni4ka
19.06.2010 @ 10:57
то така или иначе не работи никога: ако имаше вълшебни думи за спасение светът отдавна да е останал без Ларс фон Трир
) „Гледай положително“ е пълна простотия, ако сам не си стигнал до извода, че нищо хубаво не идва ако гледаме само отрицателно. Няма смисъл да си винаги с розови очила от евтина пластмаса, има смисъл да извърташ упорито поглед към красивото дори когато си с черните
// Len
18.06.2010 @ 20:37
Интересен опит ала Кърт Вонегът (пред абсолвентите на MIT ’97) си избрала като финал ама….
// sky_mender
18.06.2010 @ 22:04
Съвсем умишлено – речите на Вонегът и Джобс, прощалното писмо на Маркес, писмото на Чаплин до дъщера му и още няколко подобни бяха прекрасни и вдъхновяващи утвърждения на позитивизма, но след като ги превърнаха в мотивационна дъвка от сутршния офисен спам, девалвираха до степен на клише, което е мого, много жалко.
// len
20.06.2010 @ 11:37
Всичко което си изредила все още е прекрасно и вдъхновявящо. Тука възникват и други въпроси но няма да ти спамя темата.Колкото до офис спама – взаимстването на чужди изрази много често говори за ограниченост и липса на креативизъм. В един творчески офис това меко казано е нежелано.И щях да те питам за написаното – защо реалността трябва да се облича в драматизъм? Позитивното мислене и невежеството нямат допирни точки. Какво по този начин искаш да подчертаеш?
// sky_mender
20.06.2010 @ 13:19
Нека започна отзад-напред. „Какво искаш да подчертаеш“ е много лоша атестация, защото означава, че не съм се справила с комуникирането на идеите в смисъл на прото-послания
. Обикновено в постовете само скицирам моите представи за нещо като в повечето случаи се въздържам да стоварвам готови изводи (всеки сам избира какво и как да тълкува в написаното). Правя го с цел да диалогизирам нещо, което ме интересува моментно, да достъпя повече гледни точки. Ползването на палитрата със засилените боички е чисто стилистично – хората помнят и реагират само на неща, които предизвикват даден емоционален отклик у тях (къде кохеренция, къде резонанс…). За реалността не знам – не обича ли тя самата да се облича така?
Обикновено, отричайки нещо, утвърждаваш друго, точно тук (за мен) е връзката между позитивното мислене и невежеството. Отричам стадните измерения на проповядването на позитивизма в защита на самото позитивно мислене като осъзната нагласа. Бъди еди какво си елиминира ставането на еди какво си, доколкото изключва осмислянето на дадена потребност и осъзнатото й превръщане в личен избор. Често сляпото следване на trend-предписания за стила на живот води до несъвместими с тях крайни ефекти(както е и в историята, която ползвам за фон, базирана на друго от списъка с неразбраните вдъхновения - Lentamente muore на Неруда). Нали си чувал/а онова за случаите, когато всички мислят еднакво… В тази връзка съм ти много благодарна за този коментар, ти си това обогатяващо мислене по различен начин, което добавя още едно измерение към темата. Не ме спамиш със спонтанно възникнали въпроси, можеш да напишеш и тях, впечатли ме още първия път, когато писа в блога
.
За финал ще ти приведа още една илюстрация: персонално най-любимото ми, последно на Маркес (всъщност е писано по друг повод), се чете основно като списък с предписания за живеене, а същевременно малко хора забелязват, че е построено на база конструкцията „ако / щях“, което малко нюансира и задълбочава смисъла му, нали?
// len
20.06.2010 @ 14:29
Реалността е една – но всеки я интерпретира по свой собствен уникален начин.За това е трудно в много случаи да разбереш какво се опитват да ти кажат и много неща остават неразбрани.Затова черно бялата фотография е класика
Отричайки нещо не означава,че утвърждаваш друго.Това не е математическа вероятност.Един въпрос може да има няколко правилни отговора.Отричайки един не означава,че си съгласен с всички останали.Тука идва и тренда на мисленето.Има общи правила валидни за всички.Нарушаването им е табу.Така че ако не следваш глобалният тренд….
За финал – „ако / щях“ в минало време няма смисъл.Живеем в настоящето.Път назад няма и всякакви помисли от типа „ако / щях“ просто са химери.При положение,че „ако / щях“ – се отнася за бъдещето – пак е безмислено.Никой не може да каже какво ще бъде утре.Съществува само днес и сега
P.S.
Това обаче не означава да спираме да мечтаем !
// sky_mender
20.06.2010 @ 15:19
Разбира се, прав си за това, че отрицанието на едно не означава автоматично потвърждение на друго :). И все пак често (ми) се случва, на хората им е нужна антитезата като валоризиращ аргумент – най-лесно е да тръгнеш да доказваш нещо от висотата на отрязаната глава на собствения си змей, ако и да не си Георги (нали трябва да е налице някакво противоречие на твоята визия за нещата с нечия друга, та да ти хрумне да я защитаваш).
Не познавам човек, който да се е отказал от мечтаенето
// sky_mender
20.06.2010 @ 13:29
А това са ми най-позитивните публикации до момента, изключае онази глупост с баницата, цък 1 и цък 2.
// Ники
18.06.2010 @ 21:16
Ох, Кей, абсент си ти… как може да забъркаш такъв коктейл от надъхващи regular expression-клишета за мотивация, поп-културни препратки (след 4-та спрях да ти ги броя) и накрая да забодеш и зомбита, вместо чадърче, а после да ги сервираш на хората в петък следобед, а?! Всеки да те пие на свой риск.
// sky_mender
18.06.2010 @ 22:08
Е, сцената с веселата песничка и зомбитата от „Dawn of the dead“ си е съвсем в духа на неоснователния позитивизъм, знаеш
. А другото се чудя как да го приема, ще ми кажеш по-късно.
// иво
19.06.2010 @ 6:47
Скай, това ме смаза :/ истината е, че всички моменти, колкото и клиширани, някак си стават едно цяло в последния, което може да разгледаме като изходни позиции на целия „позитивизъм“.
Абстрактно и натоварено, метафората за положителното си е чудесна сама по себе си.
Преди време писах една пиеса, или по-точно текст за театър, понеже има много минуси тъй като ми е един от първите опити в подготовката ми за изпита по драматургия, на който така и не се явих от страх… та, иначе заглавието беше „(серо)позитивни“, горе-долу нещата се случват така, само че се бях опитал да „смажа с позитивизъм“ въображаемата публика, така че да й дойде в повече. Само по себе си, да натовариш една емоция или състояние със съвсем обратното му такова, си е трудно… още повече ако логично не си пречат – тогава можеш да се смажеш от кеф по написаното и въпросната гледна точка да те замисли (клиширано, но истина)..обичам подобни закачки
// sky_mender
19.06.2010 @ 9:10
Мен (за пореден път) ме смазва задълбочеността ти, наистина финалът на една история придава смисъл и отенък на всичко, което е предхождало. При мен позитивността беше акцента, който подлага на съмнение абсолютизирането на позитивизма, иначе както казах историята е житейско клише (до степен да е нещо обичайно… стига да не се случва на теб).
Трябвало е да отидеш на онзи изпит, изпитващите не търсят перфектно завършена форма, а онова, което носи таланта да придава форма. А ти по отношение на второто си носител на повече от един и само трябва да си вярваш повече. Склонността към перфекционизъм сама по себе си не е зло, но не би следвало да ти е препъникамъка
. А тази твоя прото-пиеса – защо не я извадиш, да я поотупаш от праха, да я пипнеш тук-там и да ни я покажеш в блога 
?
Чел ли си „Пухеният“ от Мартин МакДона, пиеса е? Ако не си – опитай с нея, според мен ще ти хареса.
// inni4ka
19.06.2010 @ 11:01
много силен край! може да се получи страхотно късометражно филмче с правилния глас зад кадър и точния монтаж
// sky_mender
20.06.2010 @ 10:54
Аз си го представях точно като такова – черно-бяло и фрагментарно
// chump
19.06.2010 @ 20:13
http://vbox7.com/play:9200a363
Ай ем бекЪМ
// sky_mender
20.06.2010 @ 10:52
Ха-ха, Влад, радвам се да те видя отново из нет-а
.
// lammoth
20.06.2010 @ 1:26
аз все още се опитвам да открия замисъла на снимката с мацката и негрите. Някакъв своеобразен Ин и Ян ли е това? във всяко позитивно нещо има малко негативизъм и обратното?
Една черна ръка много пречи де, закрива истинското послание, да му се не види
// sky_mender
20.06.2010 @ 10:42
А, споко, няма по-дълбоко послание от малко голотии за привличане на вниманието евентуално, не го мисли ;). Пък и наскоро казвах на Nostromo и Вал, че имам колекция с фото-голота и доказвам (не че тази е от колекцията, де)…
// lammoth
24.06.2010 @ 18:29
Sky,
с нетърпение очаквам да видя колекцията ти от снимки
последният път като се снимах за паспорт, сестра ми каза, че съм приличал на терорист (ами е сестра баси, не трябва ли да дават рамо на грозните си братя ? )
// legrandelf
26.06.2010 @ 9:01
Страхотно е, sky!
Браво!
Сетих се за едно мое старо „нещо“
// legrandelf
26.06.2010 @ 9:02
Нещо предния коментар не излезе най-отдолу, като последен, ами се лепна в средата, даже и линка е счупен :/
http://cynical.elfglade.com/?p=2729
// sky_mender
26.06.2010 @ 9:13
Фикснах линка, заради WYSIYG редактора за коментарите е, преобразува знаците за по-голямо и малко от таговете. Помня го този пост
, навя ми декемврийски студ по голата кожа на ръцете. Пак.
// lrll
29.06.2010 @ 14:16
((и тук всички се сещаме за ОНЗИ виц от „Good Will Hunting“))
Та.
Сблъсъкът, този внимателно планиран боксов мач, който милиони – не, милиарди – хора по света отиват да гледат всяка петъчна вечер – не се състоя. Позитивизмът отказа да участва. По думи на неговите агенти по време на пресконференцията той нямал нищо общо с глупостта и не виждал никаква причина да излиза на ринга.
Така вместо устроеното зрелище се проведоха надбягвания с щрауси. Стартовата и финалната позиция естествено са „главата дълбоко в пясъка“. Преходът между двете състояние е охарактеризиран от експерти в този спорт като „опит за летене“, но всъщност ускорението е равно на масата по земното притегляне и после право надолу…
// sky_mender
29.06.2010 @ 17:10
Повърхностния позитивизъм е лигав, поради което е съвсем в негов стил да се изплъзва така в подобни схватки, за истинския – пък – е въпрос на чест да не участва. Затова понякога бъркат единия с другия.
А Икар е антитезата на инертността в житейските изражения на втория закон на сър Айзък Н… ако и да твърдят някои, че инерцията увличала…
// chump
29.06.2010 @ 18:50
Къде се губиш, Скай
// sky_mender
29.06.2010 @ 20:14
Напоследък търча като онези древни идиоти, дето измислили едни много специални знаци без от това баланса по последните да се променя в положителна насока
. Много назаднах с четенето на любимите блогове, при теб последно за self-made блузката с кръстословицата беше, май 
. Но, както ти и един твой братовчед, казвате – ай’л би бек!
// chump
30.06.2010 @ 12:32
Би вейтинг
Чакам и интересно постче, като затишие пред буря, иначе….ще се търсим по районите
Айде леко да ти е търчането