С чужда буква в средата
снимка: Sandbridge Sunrise © Doug Roane
Исках само да ви пожелая добро утро 
.
За мен сутринта на първия ден на юли винаги ще си остане старите, пълни с пясък, тийнейджърски кубинки, скъсаните дънки, неуспешно запаления огън на пясъка, зъзнещото топличко от гърба на приятел и много, много рок. Това е ден за капитулация – най-накрая се отказвам да търся здравия си разум, когото за последно съм видяла около месец по-рано – с навити панталони, сламена шапка и кепче за пеперуди на рамо (заяви, че отивал на лов за „най-прекрасната усмивка на света специално за теб“, нахалника!), но и ден за открития – че морето все още стига до ръба на онази пола, за която някога се кълнях, че никога няма да обуя.
От няколко години си имам фюжън ритуал – Джулая в един любим стих, с един пощуряващ Johnny Gioeli… и през най-хубавата усмивка на света (онзи с кепчето я е оставил пред вратата снощи). На път за работа не пропускайте да си наловите ваши !
Люлючета
автор: MAPKC*
Толкова е лесно един юни
да мине през теб.
Просто трябва да кажеш
“няма да го направя”
и да седнеш по турски в средата му
или да почнеш курс по английски
за напреднали с времето,
за да научиш топ десет на лъжите,
които се спрягат по света (и у вас),
а после да кажеш “take a decision”
за следващите дни (от средата до края),
в смисъла на “не мога да не”:
видя морето (аз съм гумено пате);
потърся онази перла, която окото ми
отгледа от песъчинка;
усетя как изтича пясъкът през шепите,
а после изяжда стъпалата ми.
Не мога да повярвам, че
във века на предупрежденията
и защитите, някой може да изгори
(на фланелка) и да се превърне
в голям бял белег,
докато малката Ева непрекъснато ядосва
ужасно дебелата си майка,
като се учи да плува
в коленичилото море, което я носи
нагоре-надолу по вълните си,
превърнати в неспокойни адамови ябълки.Ето така един юни минава през теб
и се буди с чужда буква в средата:
“Любов” ли казахте?
(лесно, лихва, лилаво…).
Впрочем, можете често да ме чуете как си свирукам частта от 4:50 нататък… Любопитно ми е дали някой ще успее да налучка любимата ми песен на Axel Rudi Pell (не се броят тези, които са ми реални или facebook френдове).
* * *
* За съжаление авторът на този стих ми е известен само с псевдонима MAPKC, преди години се подвизаваше в hulite.net, от където копирах и този стих, но трошичките отдавна са изядени от гладните птичета… (много ми се иска да дам линк към него, защото е наистина много добър, ще съм благодарна, ако някой ми помогне с информация).
35 коментара
// Иван
01.07.2010 @ 0:31
Върна ме назад във времето с този пост и си припомних първия ми Джулай, изгревът на слънцето и пясъците на Варна. И да, бях с кубинки и скъсани дънки. Happy July Morning!
// sky_mender
01.07.2010 @ 11:09
Много е възможно да сме подпирали Земята от почти една и съща точка тогава
. Happy July Morning x 2 + 
// Nostromo
01.07.2010 @ 0:47
Ами освен и аз да те поздравя подобаващо:
Не е точно в тон с „джулая“, но поне откъм море го докарва…
Да не би да имаш рег в Хулите?…
// sky_mender
01.07.2010 @ 11:13
Говори ми, говори ми
– за мен музиката и стиховете (само подходящите) са като ръце-гребени в личните коси самсонови… Нямам рег в Хулите, но преди често четях (сега се е поразмило), а ти?
// Nostromo
01.07.2010 @ 14:32
Същият случай като теб. Преди 3-4 години влизах за последно с предумисъл и то най-вече заради прозата на няколко автора. Засичал съм и добра лирика, но по-рядко се заглеждах в тази посока…
// sky_mender
01.07.2010 @ 21:38
Иска ми се да попитам кои са добрите автори на проза (аз четях само един), но предполагам тук не е мястото да задълбаваме в тази тема
…
// Nostromo
03.07.2010 @ 14:47
Сещам се за тиранозавър, сайлънс и кококамила, но имаше и още няколко покрай тях. И не виждам защо тук да не е мястото да задълбаваме. Блогът си е твой…
// sky_mender
03.07.2010 @ 16:50
На никой от изброените не съм попадала… пропуск, явно
.
Имах предвид, че е по-подходящо за обсъждане на някоя вечеринка в мазето ти, например, отколкото тук (аз имам странни разбирания кое е лично и кое не и оттам – кое може да се споделя в блога).
// Nostromo
03.07.2010 @ 18:08
Е, те авторите в Хулите са си публични, а и това дали харесваш определени е също толкова лично като да разкриеш, че харесваш Буковски. Но в някаква степен си права, затова ще оставим обсъждането за някоя вечеринка…
Tiranozavar специално ти я препоръчвам.
// sky_mender
03.07.2010 @ 19:16
Има разлика, но няма как да ти я обясня без да изпиша един куп думи, пък никога не съм ги обичала особено
. Не знам дали си спомняш след коя публикация попадна в моя блог (аз помня, обаче 
) – по повод на нея един приятел ме попита не ми ли е трудно да втъкавам толкова лични факти и мисли в постовете. Отговорих му, че в публикациите няма конкретизиране на границата между истина в първо лице и (художествена) измислица, което ми дава свободата да направя един дефанзивен кръгом без последствия, барикадирайки се зад твърдението, че всичко е измислено. Да споделиш част (забележи!) от любимите си автори/филми/музика е нещо като секс на интелектуално ниво, секс в смисъл на допускане до интимното, отвъд границата на комфорта. А ако се чудиш защо ми е този глупав паралел със секса – ами защото и в този случай предпочитам да не го правя пред очите на всички. Разговорът да не се брои за приключен 
Отивам да се насладя на един конкретен обитател на Jurassic Park.
// Nostromo
04.07.2010 @ 1:18
Помня, помня, нали в нея (публикация) разкри обичта си към гениалните пияници (а аз съм само пияница…
), обаче съм на мнение, че човек, дори и измисляйки си, не е в състояние да избяга от себе си. А и всъщност много по-лични са коментарите, защото, докато поста обикновено поставя проблематиката, коментарът най-често разкрива позицията, оттам – в замисимост от обсъжданата тематика – и що за човек си. Та коментирайки, „ексхибиционизмът“ ескалира на моменти до „порно“, до каквото спомена, че не искаш да стигаш. Всъщност даже съм забелязал, че аз най-често излагам разумните си виждания по каквато и да било тема в коментари към чужди публикации, отколкото в постове към собственият си блог. Та, ако искаш да разбереш нещо за човек, избери подходящата тема и го предизвикай да коментира. Така като нищо може да разбереш дали е „пасивно-агресивен“, „агресивно-агресивен“ или просто е обърнал резбата… 
// sky_mender
04.07.2010 @ 10:54
Аз затова и те „гоня“ по хорските блогове
… имаш поне 100 лица, а аз съм се амбицирала да ги видя всичките (раз-кост-ва-не). Точно това исках да кажа и аз за коментарите, докато пишех предния, но ти го закова много по-точно от мен.
// Nostromo
04.07.2010 @ 15:11
Хах, не знаех, че съм обект на „гонения“.
Всъщност знаех де, ама се правя на (приятно) изненадан, макар че това с раз-кост-ва-нето ми удря на прийоми от антуража на Инквизицията… :/
P.S. Ама какво раз-спам-ва-не падна. Май гоненията ще са буквални в смисъл на бан да не ти припарвам до блога…
// sky_mender
04.07.2010 @ 17:32
// Ban off, spam on
До следващия пост
// lammoth
01.07.2010 @ 1:04
чесит July Morning, варненци! Наслаждавайте се на изгрева на хипарското слънце, разкървавило мрачните морски небеса (по-хипарски не мога да го измисля)
(докат Зевс пикае върху нас, софиянци, обилен дъжд… шегувам се)
Axel Rudi Pell имат кавър на July morning, трудно е да кажа коя ми любима песен, на мен любим албум ми е Oceans of Time
// sky_mender
01.07.2010 @ 11:18
Мерси, мерси, Ламоте! Зевс няма да пропусне да излее „благоволението“ си и над нашите глави, но аз все пак смятам да отида на плаж, ако ще и Ной да акостира до хавлията ми.
Този кавър за една бройка да го сложа, но се отказах в полза на тази, че си слушам точно нея, въпреки че не е най-очевидния джулайски избор. А моята любима на ARP е The Clown Is Dead
// lammoth
01.07.2010 @ 1:06
* ocean де
и американския празник наближава
// Владимир Иванов
01.07.2010 @ 5:43
Добро утро и прекрасен ден!
// sky_mender
01.07.2010 @ 11:19
Добро утро и още по-прекрасен и на теб, Влади
// Omnia
01.07.2010 @ 9:42
На лов за усмивки:)))))
Красиво- нежен пост;)- пожелавам ти много пърхащи усмивки днес и най- красивата- за теб.
Happy July morning:)
// sky_mender
01.07.2010 @ 11:21
Happy July Morning и на теб, но най-красивата усмивка нека не е за мен, а за теб, че всеки път ме усмихваш.
// Bia
01.07.2010 @ 9:43
Прекрасно утро, точно за пясък между пръстите…Happy July Morning!
// sky_mender
01.07.2010 @ 11:22
Така е, макар че аз сутринта я почувствах по-скоро като пясък между зъбите
. Сега ще наваксвам с приятни емоции.
// lrll
01.07.2010 @ 10:42
Не е мое, но е добре казано:
„July has 31 mornings..“
// sky_mender
01.07.2010 @ 11:35
Наистина добре казано, К., и това, ако не ми е референтната стойност за поста… Благодаря
Edit (от някогашната хлапачка с кубинките): July has 30 (additional) mornings…
// inni4ka
01.07.2010 @ 11:07
ако Най-хубавата-усмивка-до-мен не ми беше казал тази сутрин съвсем щях да забравя – навън не е дори юнско още, какво остава за юли
)) Благодаря ти за соленоморското слънце, което вкара с този пост. Най-добрата закуска
// sky_mender
01.07.2010 @ 11:37
И тук слънцето не го замесиха добре тази сутрин и остана недопечено, но колко му е да го заменя с това, което ми грее отвътре. Определено ми е любимия летен празник
// DSdiva
01.07.2010 @ 11:23
Да оХулиш July Morning възхитително, това се нарича постижение!
С кепчето и полата, с усмивка върху устните, върху нагорещен, скърцащ пясък- това е видението:)
// sky_mender
01.07.2010 @ 11:40
Хулименти за автора на стиха, на мен винаги ми създава много юлско настроение
// Val
01.07.2010 @ 11:54
Специално за този пост – ЮЛСКО УТРО
http://img37.imagefra.me/img/img37/8/7/1/alfredpacino/f_0m_d5aee6d.gif
// sky_mender
01.07.2010 @ 21:36
Ох, зави ми се свят от читателски напъни
// Jurassic Vlad
01.07.2010 @ 15:23
Хепи Джула, Скай
Статията ти ми донесе много ведро настроение
// sky_mender
01.07.2010 @ 21:37
Радвам се, на мен всяка от твоите статии ми носи такова, значи за една съм успяла да върна жеста
// Jurassic Vlad
02.07.2010 @ 16:16
И каква стана тя-аз похвалих статиятА ти за ведрото настроение, а ти ме „контрира“ с похвала за моите статиИ! Чувствам се засрамен
// sky_mender
03.07.2010 @ 16:52
Няма причина – твоите до една ме карат да се усмихвам, кое му е срамното в това да умееш да радваш хората
.