One-woman show за крадците на сънища
снимка: Flow © Alecu Grigore
А тя отпуска главата си назад, облягайки я върху мен.
Каква вампирска идилия.
Понякога все още ми се иска да протегна ръка назад във времето и да те докосна от там, където спрях тогава. Да попия с устни собствената си солена влага по пръстите ти – десет, изморени от оранта на тръпнещата вътрешност на голите ми бедра, коне. А моите ръце – змии, змии с пръсти, пръсти с нокти, нокти-ножчета, а под ножчетата – ивици кожа от твоя гръб. Ивици влюбена плът, от която ще изплета камшик за самобичуване за цялата лошотия, обещавам, а с последните няколко, отскубнати от ръба на захвърлената бурка на добродетелта, гроша съвест – ще купя вина за безумството. Ще плета и ще платя – на сергиите на фрийкшоуто панаира на суетата. Всичко, обещавам. Само че после. Сега извивам котешкия си гръбнак, за да погаля с коса гърдите ти, а в топлата делта на корема ти кичур с цвят на полунощ се люшка в прибоя на движенията ми. Навътре, навън, навътре, навън… И потъва с езика ти в бездънните крайбрежни каверни на всичко, за което си дръзвал да мечтаеш в някоя от онези нощи, в които сънят не те намери. Дишам, не дишам, дишам, не дишам, не дишам… не дишаш… А в ямката на врата ми еритроцитни индианци бясно бият ритуални барабани.
Понякога още ми се иска да заспя с теб, да притихна на завет зад рамото ти, а преплетените ни пръсти да си разказват цветни приказки, които ще избледнеят в първия лъч на утрото. Но заспивам в безтебие със солен вкус на мен, мен от моите пръсти, и горчи на разсъмване.
Това, че ме можеш да ме искаш само в екстремум – или изцяло, или никак – ме кара да се чувствам еднократно, архетипно, катексно изядена. Изядена, в смисъл на употребена по приоритетно (от гледна точка на първичните ни инстинкти) предназначение. Ех, Simplicitas, ти наистина мислиш, че нещата стоят толкова контрастно просто, нали? И няма как да предположиш, че докато се опитваш да ме изконсумираш наведнъж цялата, ще съм твърде голям залък за устата ти. Затова няма да съм твоят хляб (още по-малко – зрелище), а само попътна нафора – вкуси ме, прегризвайки аортния затвор на индианците, и ги пусни да бият барабаните си другаде. До последния, за да не ме превърнеш в себе си.
Но за едно си прав: докато заспиваме отделно – всеки в неговия си аквариум от два кубика до край отстоявано лично пространство – компромисното половинчато не е любов, а мастурбация, защото и вторият по подразбиране е излишен. И наистина няма нужда да питам дали съм единствената…
—
Благодарности към krizt за добавянето на този пост в „Прочети това“ 
.
43 коментара
// bungle
09.07.2010 @ 22:51
Бънгъл е шокирана. Много е хубаво. Това. е. шибаната. реалност. Точка.
// sky_mender
10.07.2010 @ 17:00
О, привет, Бънги
. Едва ли е реалността, само нейно субективно отражение.
// Nightwish El
10.07.2010 @ 9:00
Аз съм замаяна!
Страхотно е, Скай!
// sky_mender
10.07.2010 @ 17:01
Тенкс, Ел. За този пост очаквах само коментари от дами, много женски е.
// Len
10.07.2010 @ 9:18
Интересно.Човешките отношения винаги са били загадка.А това което си написала Скай поражда още много въпроси ….
// sky_mender
10.07.2010 @ 17:03
Именно, Len
. А ти, както обикновено, ще ме оставиш в неведение относно породените въпроси…
// Len
10.07.2010 @ 17:57
Провокира това-“изядена, в смисъл на употребена по приоритетно“. Секса е подбор при това много внимателен. А за да изпита една жена нещата,които описваш трябва не само физически силен контакт, в смисъл привличане а и още много други работи- на онова дето му казват изчукване в мозъка. Ако един мъж знае какво иска от една жена ( не как да го постигне а какво иска изобщо ) – няма да има солен горчив вкус а ще има други неща
Та цялото описание си е провокация и въпросът е кое от написаното е изстрадано ? Такива неща, които идват отвътре не се пишат току-така и някой граници не се престъпват без повод и въпросът е кое те подтикна да напишеш точно това? Та такива въпроси възникват.Но това са много лични неща и спирам. Да не би защото вчера и днес духа и вали и не можеш да отидеш на плаж са те подтикнали да хванеш перото? Просто си любопитствам 
// sky_mender
10.07.2010 @ 22:56
Струва ми се, че ми задаваш въпрос, на който вече знаеш отговора, доколкото последния се съдържа в думите ти. Под „употребен по приоритетно предназначение“ имах предвид архетипното възприемане на другия пол като потенциален партньор, а не акта на физическа близост. Правилно усещаш описанието просто като провокация, сексът не е самоцел, а само изразно средство/алегория/символ (както искаш го наречи), както например е само изразно средство и голотата на Димо Алексиев в онези 2 минути пиадестална самота в „Калигула“ на Явор Гърдев.
Просто се чудех защо, след целия този внимателен подбор априори, когато е налице твоето изчукване в мозъка (знаеш с колко малко хора усещането е идентично), което прави човекът отсреща достатъчно специален, мъжете са склонни да го пропилеят в едно „или всичко, или нищо“. И изобщо защо всеки път, когато наистина искате(/ме) нещо обезателно трябва да го „изядем“. А причината да напиша поста е, че всъщност не ми стиска да задам въпроса в прав текст, а ме интересува мъжката гледна точка, т.е. пак опит за диалогизиране.
Дъждът ни най-малко не е повод да се пропусне потапяне в дълбокото… важи и за морето.
// Len
11.07.2010 @ 9:24
Ами защото ако не го „изядем“ в момента ще го хапне някой друг.А усещането за специалност,хъм това пак е въпрос на късмет. Никой не е сигурен в нищо и за мен в това е заплахата. Откритото подхождане към проблема може да ти донесе много неприятен удар.От това произтича страх и доза съмнение,която само времето може да разсее или затвърди.Та за това става така – но е проблем и на двете страни.Липса на ясната представа какво аджеба искаме и какво сме готови да пожертваме допълнително издигат бариера.
А да – питай в прав текст, в противен случай може да останеш неразбрана.
// sky_mender
11.07.2010 @ 9:55
@Len:
(ако щеш вярвай, но докато пишех поста си мислех, че точно ти ми трябваш в коментарите, радвам се, че се появи)
И все пак ти ми даде една от референциите, нали
// Len
11.07.2010 @ 10:45
Ами щом ти трябвам…. Тука съм
// lammoth
10.07.2010 @ 14:15
е, най-накрая
Цяла сутрин се опитвам да вляза в блога ти, скай…
е, заслужаваше си чакането, всеки ред и дума. Докато го четох
„еритроцитни индианци бясно биеха ритуални барабани“
// sky_mender
10.07.2010 @ 17:04
Те вашите индианци всъщност са бледолики, вожде на плющящата длан
// Nostromo
10.07.2010 @ 15:44
И аз съм същисан и пищисан от текста, само дето не съм скандализиран (но това е, защото съм закален от провокациите на Вал).
Ще избягам от темата да коментирам личният момент и доколко го има на фона на компилирането му с художествена измислица, но именно като художествен текст явно твоят е от онези, които са в състояние – според скорокоментирала ме дама – да предизвика мастурбационна реакция.
А специално заради индианците в ямката на шията, заради която ямка Кристин Скот-Томас и Ралф Файнс се разтопиха един по друг в „Английският пациент“, те поздравявам с тези индиански ритми.
Колкото до шоколадовият нюанс от хедъра, връщаш ме към съвсем скоро отминалия ден на шоколада. Винаги съм си мечтал да опитам шоколад с такива форми. Всъщност да вкуся такива форми покрити с шоколад май е по-правилно…
P.S. Ето това се опитвам да ти кажа цял ден!
// sky_mender
10.07.2010 @ 17:20
Е, тук провокацията е само с цел засилване на едноръката метафора за скопеността на алтернативните избори и алиенацията, за моя стандарт даже е soft (но тази тематика е по изключение в блога). Светла Ненова (a.k.a. Зеленогорова) обикновено не остава незабелязано в коментаите, днес те цитира при нея, btw.
Благодаря за индианските ритми, но точно към тях нямам никаква слабост, ето ти ги истинските барабани от първия абзац, не са индиански, чудя се дали и на теб биха ти въздействали както на мен (съжалявам, че е .zip архив, но не я намерих в нет-а). И докато сме на тази тема – сексът, според мен, винаги е бил много по-близо до насилието, отколкото до ласката, как мислиш? А ямката ми е фетиш, харесва ми да гледам как бие кръвта там, а не при всеки е толкова издайнически откровена.
Колкото до снимката – е, тя е специално за вас двамата с Вал и е от онази колекция, можех да избера и по-обрана
.
// Nostromo
10.07.2010 @ 17:29
Рефрешвах през пет минути – понеже видях, че си почнала да отговаряш, – за да мога да те прочета преди да изляза. Ще ти отговоря след около час-два по-обстойно. Колкото до ЗеленОгорова – даже вече успях да я изчета – откровен психотерапевт, чиито пациенти едва ли ще останат очаровани да видят историите си така детайлно описани в блога й…
// sky_mender
10.07.2010 @ 17:33
Жалко, ще изгубя ефекта на сгащения по бели гащи
. Чакам те с нетърпение.
// Nostromo
10.07.2010 @ 21:46
Изчетох поста ти отново, този път на фона на „зипнатите“ барабани, и усещането, че съм посред 1001-вата нощ на случване, оказа своето желано въздействие. Общо взето нямаше нищо общо със свещенния дух на индианските ритми, които ти пратих, докато под арабските бурки се усещаха океани от потни страсти и сподавени стонове.
Хубавото е, че точно тези близкоизточни ритми не се натрапиха особено, иначе щеше да ме изгубиш за каузата. 
Колкото до индианската ритмика на Сакред спирит, не съм слушал друга подобна, но с нея ме свързват няколко сантимента и романите на Карл Май, разбира се. 
Иначе принципно не съм голям почитател на етно звученето – сякаш опитите за привнесено такова по някакъв начин накърнява смисълът на оригиналите. А изключения има, но са от онези, потвърждаващи правилото…
Колкото до секса, зависи от кой момент нататък започваш да го наричаш секс. Принципно има и прелюдия, която в някои случаи може да бъде охарактеризирана като насилие от типа „Майкъл Дъглас къса гащичките на Джийн Трипълхорн и я подпира с лице към стената (Първичен инстинкт)“ (което между другото си е живо отсъствие на прелюдия), докато в други е от вида „Том Круз слага ягода в пъпчето на Кели Макгилис (Топ Гън)“. Самият акт си е животински предопределен като насилие. Аз лично определям като насилие всеки опит на зъболекар да ми бръкне с машинка в устата, та какво остава за акта на пенетрация в сексуален аспект.
Колкото до ямката, явно Ламот е уцелил с каста и разпределението на ролите. А ти уцели с „не-обирането“ в избора си на снимка…
// sky_mender
10.07.2010 @ 23:12
@Nostromo:
Предубеден си към етно музиката, особено тази, която се асоциира с ориента и вероятно пропускаш стойност, но кой би могъл да знае…
Хихик, защо мъжете интерпретирате срещите със зъболекаря в този чувствен диапазон, татко Фройд авторитетно би наместил очилата си подготвяйки се за дълга лекция.
Колкото до каста на Ламот – аз винаги съм твърдяла, че ако бях вампир весело бих си прекарала вечността, предвид вече посочените ми слабости.
// Nostromo
11.07.2010 @ 0:02
„особено тази, която се асоциира с ориента“ – това не говори ли, че ти си предубедена по отношение на един от многото аспекти на етно музиката и в този смисъл пропускаш индианска, индийска, азиатска и т.н.?
Иначе не знаех, че има такава тенденция сред мъжете всички да интерпретираме зъболекарските неволи със секса. Аз просто го дадох като пример във връзка с проникването на чужд предмет в телесна кухина. Но пък ще ми е интересно да чуя твоята лекция по въпроса.
// sky_mender
11.07.2010 @ 9:53
@Nostromo:
. Определено не е моята музика, което не значи непременно, че е лоша. Колкото до азиатската музика (Япония, Китай etc.) – твърде ми е насечена и императивна, подобно на езика им, нещо което изобщо не стои така в ориенталската, например. Та така, де – погрешно си приел думите ми като критика, визирах избирателната глуохта в сляпата тенденция за разграничаване от „предтечите“ на чалгата.
За музикалното наследство на Северна Америка и модерните му интерпретации съм силно СЛЕДубедена
// Nostromo
11.07.2010 @ 10:55
Е, не, Скай, не съм определял мнението ти като негативна критика, просто исках да изясня нещо, което явно няма как да бъде изяснено, защото е обект на субективни предпочитания, колкото и всяко от тях да има своите доводи за предимствата на едната и недостатъците на другата етно музика…
Последното ти изречение май е много вярно по отношение на мен – аз съм избирателно глух и, сляпо разграничавайки се от „предтечите“ на чалгата, пропускам много класна музика, заради което оттук нататък ще се опитам на база на евентуални бъдещи твои напътствия да преоткрия красотата на Изтока.
// Ерос Херувимски
10.07.2010 @ 16:19
Скай, много дълбок пост /без мръсно подсъзнание, или пък не
/. Пост-изповед! Хареса ми-личи си, че е нещо изживяно, а не просто написано /поне така го усетих/ 
Само таз девойка дето се е нацапала така-нямя ли кой един сапун да й даде
// sky_mender
10.07.2010 @ 17:22
На мръсните момичета не им трябва сапун, Владе, виж коментар по-нагоре и ще се убедиш, че все ще се намери кой да им помогне със (себе)почистването.
// Val
10.07.2010 @ 18:01
Yair Dalal, Omar Faruk Tekbilek, Azam Ali – Sacrifice се оказа твъде добър ритъм подхождащ за саундтрак.А водещият пик е блестящ.А с Paradiso Amsterdam навлизаш в една любима територия – тази на ритъм енд блуса.
Cool без Gang
// sky_mender
10.07.2010 @ 23:02
Точно това изпълнение на Am I the One ми е страшно любимо, много силно въздейства, при това еднозначно. Карала съм част от приятелите ми мъже, които умеят да усещат музика, да го прослушват – до един се чувстват смутени и усещат нещо sick в него, но не могат да определят какво. А то е, че мъжът е тотално изгонен, изключен и излишен в тази песен
.
// lammoth
11.07.2010 @ 11:04
Поздрав за Ностро
http://www.youtube.com/watch?v=i2Es5xc2kgw
а относно зъболекарките, ами „зъб“ означава „пенис“ в някои източни езици
// sky_mender
11.07.2010 @ 23:27
Това сериозно?
// lammoth
12.07.2010 @ 16:34
ахам, съвсем сериозно
зъб=пенис
не споменавай тази дума в близкия изток
// Светла
11.07.2010 @ 23:08
Силно… много въздействащо…
п.с.
аз чувам само отговори
п.с.п.с.
иде ми да ти пусна това парче
http://www.youtube.com/watch?v=–p1aROkc5U
// sky_mender
11.07.2010 @ 23:33
Така става то като се прибереш у дома с цял букет от отговори без въпроси. Флорално, в смисъл на цветя и рози.
А на мен ми иде да ти отговоря с това http://www.youtube.com/watch?v=pbrY2H4GwJ4 за горното и за онова от последната публикация в блога ти, откак го чух си цикля на него
.
// Светла
12.07.2010 @ 1:31
… в тази връзка се сещам за настолната класика на Дъглас Адамс, оня оробурос, така невероятно философски поднесен с най-приятното чувство за хумор… когато се разбира, че отговорът е 42, толкова шашнати от него… получилите го, питат: „А какъв беше въпросът?“
))))
п.с.
прибягва ми някаква асоциация и с мои подобни отговори:
бавно добивам спокойствието на стъклена ваза, до която стоят непоствени фрезии:
http://pinchoftaste.blogspot.com/2008/08/blog-post_26.html
напоследък се чувствам препълнена с отговори и вероятно, за да се изпразня ми трябват въпроси
гуш
// sky_mender
12.07.2010 @ 9:50
Ех, да се изтеглиш от казана с отговорите, уловен за плитката от въпроси
. Трябва да опитам някой път, въпреки иманентната нелогичност.
А финалът от стиха ти е много, много голям, дотолкова че и сам би могъл да бъде целия стих. Респект!
// lrll
12.07.2010 @ 11:57
От известно време насам смятам, че единствената връзка, която човек постига, е със самият себе си („връзка“ не като „relationship“, а по-скоро като „connection“). Не за друго, а просто защото от един момент нататък усещаме, че „другите“ споделят общо когнитивно пространство с нас. Когато извървим стъпки по пътечката на всичкопознанието (може и „себепознанието“, и без това означават едно и също), неизменно и привидно оставаме сами.
Дилемата се разрешава когато доубием спомените за това „как е било“ и „как е трябвало да бъде“. И после се разтворим. Както в чая – скоро след като попаднат в него, захарните кристалчета не се виждат вече, но те са си там, еманация на присъствието на сладостта. Функция и характеристики без форма. Мигове като парчета хартия – накъсани от внимателни ръце на малки части от страници, откъснати на свой ред от тетрадката на времето.
П.П. Кажи му да спре да се превзема. Вечността е твърде кратка.
// sky_mender
14.07.2010 @ 9:51
Респект за задълбаването в проблемите на споделената екзистенция, за пореден път ме оставяш с отворена уста. Породиха ми се два въпроси:
1. Чел ли си „Степния вълк“ на Херман Хесе?
2. Как се доубиват спомени, на мен ни най-малко не ми се отдава, въпреки че много добре знам, че полза от спомени на емоционално ниво няма (само като опит).
// lrll
16.07.2010 @ 13:26
Аз съм невежа. Чета сравнително малко. Енциклопедично (и вредно) много познавам жанрът „фантастика“ и това е. В последните години попълвам празноти в образованието си, но не съм стигнал още до Хесе. Така че на въпрос 1 – не.
На въпрос 2 – Не с отрицание, това поне е сигурно. Понеже нали всички сме уникални (точно както и всички останали) – при мен работи някакъв процес, но не знам дали същият би бил валиден за който и да е друг. Единствено мога да споделя редът на мисли, който ме изведе до намирането на решение:
а/ признах, че имам проблем
б/ официално си отделих процесорно време, за да му търся решение
в/ нито едно от решенията не сработи, но самият факт, че занимавах себе си с търсенето му и бях откровен докрай в крайна сметка свърши работа
Държа да отбележа, че нямах предвид „да забравиш него“ в конкретика. По-скоро „да забравиш старият начин, по който си свикнал/а да гледаш на нещата“ преди да еволюираш.
// sky_mender
16.07.2010 @ 13:54
За този пост няма конкретиката „него“, а е по-скоро разсъждения в по-“ефектна“ форма. Разбрах, че имаш предвид над/за/из-растване по отношение на чисто когнитивни категории, говорейки за „забравяне“. Обаче ми изглежда обречена задача, доколкото изисква безстрастно отношение към неща, които по правило предизвикват силен емоционален отклик. Не твърдя, че не е възможно, само че на мен нито ми се получава, нито пък бих искала да съм чак толкова невъзмутима. И точно затова ми е интересна твоята позиция.
// lrll
16.07.2010 @ 16:44
Значи е въпрос на гледна точка. Не усещам невъзмутимостта като липса на страст. Липса на нещо друго е, както и присъствие на нещо трето, но не мога да определя точно на какво. Думите ми се губят – заедно с понятията. Още прохождам и често ми се налага да прибягвам до биберон и други бебешки пособия. С твое позволение ще се върна към темата когато науча повече.
Но като цяло ми се струва, че ключът е в безвремието. Колко дълго можеш да се проточи един миг щастие? Колко дълга е вечността? Ако си бил щастлив, удовлетворително и красиво щастлив дори и само в един миг, този миг не озарява ли цялото ти съществуване по протежение на всичките му темпорални рамки от край до край? Както според Тери Пратчет правят котките на Шрьодингер. Според него когато котките на Шрьодингер липсват по няколко дни, те всъщност пътуват през времето до следващата събота, където се наслаждават на обяда, който собствениците са им дали в чест на завръщането им, СЛЕД КАТО СА ЛИПСВАЛИ няколко дни. И ето ти малко следствена причинност, върху която си струва да помисли човек.
За съжаление под формата на коментарен диалог мога да продължа разговора само дотук.
// Omnia
12.07.2010 @ 15:38
Този пост от първата буква на заглавието до последният дрезгав акорд в клипа е една от най- феномалните форми на творчество в пълният смисъл на понятието, които съм чела!
Ти си направо грешен талант, за който в такива случаи обикновено пишем “ Трябва да започнеш да издаваш“, но и това би ми се струвало малко казано. Единственото, което ме радва неимоверно до пълното възможно задоволство от един душевен оргазъм е, че открих блога ти и творчеството ти!
Този ти пост пряко ще отнеса към себе си, с изключение на това, че крадецът на сънищата ми , който чука мозъка ми ( това също страшно ми хареса!) не иска да разкъса артериите, а само смуче бавно, садистично удовлетворяващо ни и няма нищо против да бъда негов крадец. Нещо, което почти не вярвах, че е възможно за толкова дълго време вече.
Той е точно типа, който описваш, но вече на години, в които не само, че знае точно какво и защо иска, но и, че не иска да го дели с никого другиго, затова след като го опознае, го открадва за себе си и… за дълго. И двамата с него сме крадци и на себе си, и на време, защото обстоятелствата налагат да се крадем периодично често, изцяло в екстремум и никога да не е както при нормалните хора. Едно вечно посрещане, изпращане… и принадлежност въпреки обстоятелствата.
Отплеснах се много:)
Благодаря за този пост- минава към Златнити ми колекции с твое разрешение:)
// sky_mender
14.07.2010 @ 9:56
Omnia, благодаря ти от цялото си сърце за милите думи, но с право пиша блог, а не книги – не съм добра в писането. Последното го казвам не за да тръгнеш да ме опровергаваш, а защото не искам мълчанието ми да изглежда като да лаская суетата си с представата за мен като човек с литературен талант
А на този тип мъже, за който говориш, искрено се възхищавам, защото не само знаят какво и как искат, но „имат топките“ и да си го вземат заедно с последствията от това. Един такъв преди време ме постави пред тежък избор с думите: „Преди да поискаш нещо, първо трябва да го назовеш.“. Винаги ще му се въузхищавам за последното.
// Omnia
14.07.2010 @ 16:13
Не си падам по ласкателството Скай, по- скоро реагирам импулсивно- впечатлително на онова, което по собствените ми критерии е стойностно. Сигурна съм, че освен мен, има ред други хора, които считат, че ти имаш талант и аз съм толкова убедена в това, колкото и как се казвам
)) Но няма да навлизам в спорове по ясни въпроси;)- ти си мисли каквото искаш, а аз ще си споделям каквото искам и постигаме консенсус, нали;)))
Този тип мъже ми се предостави да срещна в момент, когато имах познанията и възможностите да оценя като поведение и възможности. С такива мъже винаги си струва да бъдеш, защото са рядкост, достатъчно пленителна и екстравагантна, за да ти е интересна и да ти замотае главата точно с това, че, каквото кажат, наистина го правят / както и куп други неща/. На неговото “ Ти ще бъдеш моя“ , се изсмях. Твърде самоуверено ми дойде. Но станах негова впоследствие и до ден днешен той държи да съм негова. И аз съм.
На тебе ти е казал това, а варианта пред мен от този тип мъж, беше- “ Не казвай “ хоп“, преди да си скочил“.
// Bia
15.07.2010 @ 18:38
Амм, не знам какво да кажа…Разтърсващо. И в посока, в която мислите ми бягат от доста време насам.
Мастурбацията е временно заместване на пълния контакт, поне така се надявам. Макар, че има хора, които си остават фенове докрай и нямат нищо против солените пръсти от себе си…
// sky_mender
16.07.2010 @ 12:15
Докато писах поста си хвърлих един паралел и към твоите последни постове. Солта от собствените пръсти винаги горчи много повече, отколкото тази от чуждите, свити в юмрук.