Прово-question: Оригами за нощни птици
снимка: необятните ловни полета на интернет
Здравей, още ли не спиш? Значи сме само двамата сега. Обичаш ли книжни жерави?… Аз да. Представи си,… хайде опитай,… представи си, че сме приятели и точно сега стоим с теб в тъмното. И си говорим. Добре де, не съвсем в тъмното, ще ти изрежа луна от онзи лист хартия там, а ти я окачи на простора. За какво си говорим ли? Е, не, не за това, че на простора пак няма щипки. Остави я тази луна сега.
Докато ми говориш, се усмихвам с очи и ги потапям (само мъничко повече от приетото) в погледа ти, дори понякога леко повдигам вежди, а после – с още влажната четка от мигли - записвам нещо на едно малко листче фина бяла хартия пред мен. И накрая сгъвам листчето много старателно, внимавайки да не разкъсам тънката хартия. Правила съм го цели 999 пъти преди това, за да съм сигурна, че тази нощ ще направя за теб съвършения бял хартиен жерав. От онова листче, където само преди минути тайно записах всички неща, които те правят толкова специален човек.
Сега си представи, че поставям в ръката ти този жерав. Странен подарък – може да е най-хубавият ти, а може и да е най-глупавият. Успя ли да си го представиш добре? Кажи ми сега, какво би направил с моя жерав от фина хартия и тайни записки? Ще го разгънеш ли?
23 коментара
// gabfest
28.08.2010 @ 4:23
Ще изчакам да ги разкажеш друг път. И от уважение към труда ти нали… Поклон!
// sky_mender
29.08.2010 @ 13:54
Ей, добре дошъл в блога
. Радвам се, че някой е нацелил този пост по малките часове, за да усети емоцията, която се опитвах да му придам.
// Svetla Yankova
28.08.2010 @ 9:51
Харесва ми … много … а белите хартиени жерави ми напомнят за букет цветя… но щом са птици, те могат да отлетят всеки миг, свободни са… и ако по прищявка на съдбата уловя някоя във въздуха ще разбера какво съдържа без да я разгъвам – интуицията и сега ще ми помогне…
// sky_mender
29.08.2010 @ 13:56
Да, наистина приличат на цветя когато са толкова много, винаги съм се чудила как ли изглеждат 1000 хартиени жерава на едно място и колко специален трябва да е човек, за да му поднесът такъв букет.
За интуицията си права и е толкова хубаво, че ние, дамите, я притежаваме.
// Ники
28.08.2010 @ 9:53
Кей, снощи докато го четях така ми се прииска да ти звънна и да те питам какво пише на моя, но беше толкова късно. Понякога много липсваш дори и да си съвсем осезаемо наоколо.
// sky_mender
29.08.2010 @ 13:58
Вече мислех, че никога няма да се сетиш просто да ме попиташ, вместо да го пазиш така
. Ще ти кажа като се видим.
// lammoth
28.08.2010 @ 10:10
Аз ще го ламинирам и ще го пазя. Като станеш известна, ще го продам за милиони. Просто ще инвестирам в потенциалната ти енергия.
Виж какво доверие имам в теб 
// sky_mender
29.08.2010 @ 14:00
Трябва да те запозная с приятелката ми, със същата вяра ме накара да й нарисувам една (смело казано) картина, която виси на стената у тях. И двама ви бих посъветвала да залагате повече на кинетичната ми енергия, че потенциалната клони към 0.
// lammoth
29.08.2010 @ 15:06
Да но се носят слухове, че последният който се е опитал да измери кинетичната ти енергия, му са се разтопили сензорите
// Nostromo
28.08.2010 @ 10:43
„с още влажна четка от мигли“… Няма как никога да не си писала лирика. Не че прозата ти сама по себе си не е вид поезия. Имам усещането, че в някой от предните си животи си била калиграф на йероглифи в древен Китай. Всъщност напълно възможно е и сега да си, но да си мълчиш?…
Между другото преди имах една книжка с оргазми… ъъъ… исках да кажа оригами. Ех, къде ми е акъла…
// sky_mender
29.08.2010 @ 14:03
Ласкаеш ме, Ностро, и накрая необратимо ще ме разглезиш
.
Калиграфията наистина ми е интересна, може би затова се появи и това изписване с четка, а не по-конвенционални пишещи средства. Впрочем заради последното малко съжалявам, че не живе в София, където бих могла да се запиша на такъв курс.
Какво пише на книжката ти с оргазми – Playboy?
// Nostromo
29.08.2010 @ 19:04
Мисля, че ЩЕ пише „Стихосбирка на Катя (Скай) Потегачова“ , но това е само предположение…
// indica
28.08.2010 @ 13:08
// sky_mender
29.08.2010 @ 14:05
Това е красиво – момиче, което сгъва книжен жерав в автобуса… български автобус. Неволно добавих и няколко слънчеви лъча, които се процеждат през косите ти
.
И аз се мъча да ги правя все по-миниатюрни.
// Omnia
30.08.2010 @ 21:51
Вероятно всеки е подарявал своите жерави на специален човек- това е прекрасно, с нищо незаменимо усещане на съпричастност към другия, тогава, когато знаеш, че си свободен да го обичаш точно толкова, колкото и да преживееш с него и най- непростимото, каквото и да е то. Защото обичаш по особен начин- с отдаване, без зависимости.
Моите жерави направих тази година. И ги дадох със свободата на този, който е специален към мен, в символ на по- особените ни отношения- с достатъчната любов, която да поддържа магията и с достатъчната свобода на полета, която да дава крила. Защото с него сме еднакви птици и само в еднаквият полет можете да се разберете- от тази гледна точка направих своето оригами за него, защото знаех, че ще бъде оценено. Не можеш да го направиш за всеки. Защото специалните неща са за специални хора, а еднаквите птици…. те винаги летят заедно:)
Оригами за нощни птици…. защото нощем най- пълно като сетива се осъзнава и най- дълбоко се споделя…си мисля, загърната от нощта около мен;)
За този ти пост, понеже страшно нежно ми хареса, те поздравявам с това:
http://spotted.savannahnow.com/images/12/photos/2007/06/14/gallery/1823572.jpg
по спомен, че обичаш топлите цветове и оранжевата гама;)))
// sky_mender
01.09.2010 @ 14:07
Да започна отзад напред с благодарност за топлоцветния поздрав, наистина обичам цветовете от тази част на спектъра. Цветето носи хубава символика
.
Не се бях замисляла за това, за което говориш, добави ми цял нов смислов пласт (не просто щрих) към написаното. Вярно, че жеравите са моногамни (важно уточнение – социално, но не и сексуално моногамни, но това е извън темата). А усещането, че другият е специален идва от това, че припознаваш част от себе си у него… казват му „сродни души“, „другото крило“, „половинка“… изобщо някой, който те допълва, карайки те да осъзнаеш, че без него не си бил цялост.
При теб преди време бях чела един откъс, не си спомням от кого точно, но беше от някакъв автор от изтока. Да, намерих го:
“ Нека душата ти е храм, в който всеки може да влезе, ако прецениш, че заслужава. И да открие там своето съкровище, и да постои, колкото му е угодно, но поиска ли да си тръгне, нека може да го направи във всеки един момент. Храмът ще е винаги отворен да се върне, ако има нужда и ще му даде отново от богатствата си и той ще остави там нещо от себе си, което ще го облагороди….“.
Аз, опасявам се, след дълго практическо изповядване на тази философия достигнах до извода, че за мен е ограбващо и болезнено душата ми да е хан… т.е. храм.
// sky_mender
01.09.2010 @ 15:00
Това е много старо, мисля че ще ти хареса като житейска философия, въпреки че отчасти се опровергах малко по-горе към днешно време.
// Omnia
01.09.2010 @ 15:44
Мда, да, да! Разбрала си ме съвсем точно. В твоят пост, аз виждам това, тъй като в сегашните моменти , това ме е обсебило и отпуснало в същото време през дните ми. В една творба всеки читател е творец по смисъла на тълкуването. И, когато всеки тълкува по своят си начин, значи творецът се е справил с експресията на своят свят- в неговото / своето богатство, всеки открива по нещо за себе си.
Затова преди време ти писах коментар, че за мен си истински творец. А сега ти го потвърждавам отново;)
Скай, знаеш, че хан и храм не едно и също, макар и привидно несъзнателно да си се поправила;))) Първото е- минаваш и заминаваш ей така. То е социално, твърде социално. Второто е твоето свещено. Там не скверниш и не допускаш такива, които ще се отнасят просто ей така. Там допускаш, за да дадеш и, изпращаш, за да получиш. Но няма ей така. Има смисъл и ценност(и). Защото по- надолу във този същият цитат, аз продължавам, допълвайки вече собственият си опит, че там не е за всеки, а за онзи/ онези само, който/ които заслужава(т)
Благодаря ти за линка към този, макар и стар, но все така актуален пост! / друг признак на гениалността в писането, но да не се отплесвам повече:)))/- не опровергаваш себе си, според мен, а се допълваш в своите противоположности. Всяко мнение има две страни и привидно изключващи се, те са всъщност допълващи се, не толкова едно с друго, а с конкретният момент, ситуация, възприятие, човек. И все пак си остава мнение.
Сега съжалявам само за едно- обикновено изчитам всичко в блоговете, които следя, а времето ми в момента за това е ограничено, но пък всичко е тук и, при първите откраднати минути безвремие, ще те изчета;) От и до;)))
// nik_yagami
01.09.2010 @ 11:07
Естествено че ще го разгъна. Но не веднага.
При положение че си го правила 999 пъти, то със сигурност знаеш къде и как да напишеш онези мастилени петна, така че да са в правилното съотношение скрито-покрито. Така че независимо от посланието – пратеникът е обречен.
Само ще трябва 666 (999 наопъки) да разгъна и сгъна жеравче, а хич не ме бива …
А и след цялото това paper-bending със сигурност всяка буквичка, всеки звук дълго ще отеква в дъното на очите.
Ако беше написано на лист А4 дали би било по-внимателно прочетено?
Има ли нужда от допълнително стимулиране на любезния читател, като посланието се завира на жерава в … някъде около воденичката?
А сега се извинявам, но започвам да търся котешко коремче, на което да напиша моето послание
// sky_mender
01.09.2010 @ 14:23
Колкото ме изненада, толкова и не ме
. Ти конкретно нямаш нужда от жерав за точно това познание, достатъчно сме говорили и за достатъчно работи.
Всъщност истинският въпрос, който – сигурна съм – ти много добре долавяш, е дали суетата и любопитството ти (не конкретно твоите, естествено) биха достигнали до там, че да рискуваш да разрушиш крехкия носител. Такъв подарък е по-скоро тест и признание, което сам избираш дали да заслужиш. Бистрили сме я темата за консумацията и съзидателното начало
. Хм, сега се сещам, че има и леко гадничък аспект, свързан с теорията на рамката 
.
Любопитно ми е дали си допуснал, че конкретно аз (добре ме познаваш) мога и да не напиша нищо, въпреки че това не значи, че няма да носи послание.
// inni4ka
02.09.2010 @ 5:20
…а спят ли хартиените жерави и какво сънуват?
…аз не бих разгънала жерава. най-обичам малките неща, които хората сами правят, за да ги подарят, дори да е на непознат. сигурно ще го запазя за известно време- да го погледам и от време на време да го люлея за човката. и някой ден ще го пусна в рекичка или езерце. ей така, защото му е време
// weasell
02.10.2010 @ 21:53
Ще си го прибера в кутийката за специални неща и не бих от разгърнала. Бих го пазила, както ти си запазила написаното на него. Щом не си го казала, значи така трябва и само жеравът ще го знае, защото ти скоро ще го забравиш, а той ще го носи докрая…
// sky_mender
03.10.2010 @ 10:07
Това май ми е най-близко и на мен като реакция