Разходка по парапета на фонтаните
снимка: As on a cloud © Mikhail Shapovalov
Вчера си подготвих един пост по повод на първата годишнина на блога, днес го преработих, оставяйки само същественото:
Днес, както и тогава, пак не знам какво точно да напиша… и отново нямам нужда от зрелищно рибешко изтребление 
. Всъщност истинското начало на блога не беше леко модифицирания Hello World пост, който оставих от сантимент, а това несръчно скъсване с някои самозаблуди. С него май се изчерпва всичко, за което бих искала да навличам проповедническата мантия, за останалото си имаме/те собствени мозъци. Което ми напомня, че единственото, което си обещах преди година за блога, е да го изтрия, ако започна да гледам на четящите ме като на аудитория, на себе си – като „лидер на мнение“ (нали се сещате, онзи тип с мисията), а на горкия блог – като трибуна, от където да ви раздавам акъл и да ви „отварям очите“. Радвам се, че днес все още имам блог, от който да мога да ви благодаря, че наминавате.
Един от приятелите ми казва „Ако наистина вярваш в нещо, не би следвало да имаш проблем да го извикаш от площада до фонтаните на центъра в 12:30 по обяд, без да се притесняваш, че дюнерджията държи онзи, големия нож или че по същото време половината град + полицейския патрул ползват услугите му.„. Е, за година си имам списък с около 20-тина страхотни хора, с които се запознах on-line и на които гръмогласно мога да засвидетелствам симпатиите си от парапета на фонтаните по всяко време на денонощието, само не знам защо ми се прияждат дюнери всеки път като си го помисля.
От около половин час се чувствам някак… уловена за света… или светът уловен за мен – няколко протегнати словесни усмивки. И ми е бяло, чистичко, тихо и подредено отвътре, а май ще взема и да се разцивря . Ел, Д’Иве, Анджи, Иван, Елфе, Ламоте, Вал и Ностро, правилните думи в случая не са благодаря ви, а обичам ви до степен “ от парапета на фонтана“. Наистина ме изненадахте много, много приятно.
И преди да завърша, искам специално да се обърна към човека, чиято деликатна подкрепа ме съпътства през цялото време.
Владо, благодаря ти! За всичко, което правиш не само за този блог!
* * *
Торта „Единственото полезно нещо, което Скай научи от бившия си шеф“
- 1 и 1/2 пакета бисквити „Закуска“, задължително от кафевите
- ~400-500 ml прясно мляко
- течен шоколад
- 1 кутия (500 g) сирене „Маскарпоне“
- малко сок от портокал или портокалова кора за аромат
- по желание бадеми или смлени орехи
Приготвяне:
Маскарпонето се разбива със студено прясно мляко (налива се постепенно) до пухкав, но все още плътен, крем (целта е да не стане прекалено въздушен). Не е нужно да се подслажда допълнително.
Избирате си подходящ съд, за предочитане с правоъгълна форма, та да ползвате поне 2 от стените като опорни. На дъното подреждате бисквитите, напоявате ги с прясното мляко, което трябва да е леко затоплено. Отгоре разстилате тънък слой от крема. Следващите бисквитени „блатове“ се правят така: взимате бисквитка, отдолу я намазвате с течен шоколад, поставяте я върху слоя крем и така до формиране на новия бисквитен слой, който се напоява леко с топло мляко и се покрива с нов слой от крема. Последния слой се поръсва с портокаловия сок или настърганата портокалова кора.
Тортата се намазва с останалия крем и се поръсва с бадеми на лентички (натрошени бисквити, смлени орехи) и малко количество нес кафе на прах.
36 коментара
// DSdiva
25.01.2011 @ 11:20
Оглеждай се около парапета, сигурно ще ме видиш кацнала съвсем, съвсем близо, крещейки или прошепвайки твоето име
Щастлива съм, че те познавам, Катя!
// sky_mender
25.01.2011 @ 15:33
Аз съм още по-щастлива от познаството ни, необходимо ми беше по една чисто егоистична причина: преди време изпаднах в криза на вярата в човека и бях на границата на онова, което започва с „всички хора са…“ и не свършва с нещо човеколюбиво. Е, опровергахте ме, до един
))
И понеже тук някой може да се хване да ми опонира, че аз познавам само изградената ви интернет самоличност, дори може би само една от няколко, ще се аргументирам с това, че човек, колкото и добър актьор да е, няма как да извади на показ нещо, което по принцип не носи у себе си.
// DSdiva
26.01.2011 @ 12:10
Аз да опонирам не смея, а и не искам
// Nightwish El
25.01.2011 @ 11:23
Честит рожден ден на блога ти, Скай!
Да знаеш че вчера спорихме кой те обича най-много и избухна препирня, вряка и пушек до небесата.
Аз изпочупих бурканите на Ностро, който пък трясна линийката на Ламот в любимата му камила, Ламот се разсърди и пусна всички монахини от мазето си, които пусти глад – изкльопаха всичките еклери на Лита…нататък не ми се разказва…мъка голяма. Пълна слънчогледова анархия!
Ама да знаеш, че всички те обичаме! Много!
Това е важното!
// Nightwish El
25.01.2011 @ 11:24
…и ризата на Самодивката свиха тия монахини!
Толкова съм възмутена, че нямам думи.
// DSdiva
25.01.2011 @ 13:21
Пхахах, Ел, я не бъркай нечии кюлоти за моята риза
// sky_mender
25.01.2011 @ 16:34
Това ни е хубавото на нас, всички обичат всички
)) И по много.
Много съм притеснена за линийката на Ламот, с какво ще му премерваме задника занапред не знам. И, Ностро, това няма да ти върне компотите, затова върни ни линийката!
// Omnia
25.01.2011 @ 11:23
Честито, Скай!
Не само, за годишнината на прекрасният ти блог, но и за онова незаменимо с нищо усещане и уважение, което си оставила в он-лайн и не само, приятелите си / ще пъхна и себе си тук/.
Блоговете на някои хора са олицетворение на самите тях, тук има тази тенденция- мистериозност, ненатрапчивост, дълбочина… но няма да повтарям останалите:)
Радвам се, че можах да попадна на блога ти и съм истински горда да съм част от онези най- вярни фенове, които откриват истинска наслада в написаното от теб и толкова любимо:)
Честита годишнина и пожелавам много повече постове отсега, Небесна;)
поздрави и прегръдки:)
// sky_mender
25.01.2011 @ 16:41
Силве, много си мила, но на теб това ти е стил. Казвала съм го и друг път, но – с теб имаме много общо, затова и симпатиите са споделени и силни. И да, определено те чувствам като приятел, защото често по житейските друмища сме стъпвали в стъпките една на друга, та и да мълчим си знаем мислите.
// Светла
25.01.2011 @ 11:24
Да, Скай наистина ходи по вода…
/имам нерационално обичащо отношение към теб… все преглъщам да ти споделя, но като каза за фонтана, та ми се изтръгна прегръдката … по-ми е добре ако си наоколо/
// sky_mender
25.01.2011 @ 16:51
Светле, сега вече спокойно и аз мога да се разпрегръщам
Редовно ме оставяш без думи и в дълбок размисъл, затова ме извини, че ще го кажа с един забравен цитат на Борхес, а не с мои думи, но това ужасно ти отива – Боли ме една жена в цялото тяло.
// Nostromo
25.01.2011 @ 11:42
Аз защо пак останах с впечатлението, че ни каниш на дюнер, а после и на домашна торта (с орехииииии!)?
А иначе, факт е, че ако не бяхме толкова разпръснати по краищата на тилилейските гори, колективно щяхме да се сберем на фонтаните и да опонираме на Варненската опера в съседство, изпълнявайки съвсем безупречно Одата на радостта. Е, за постигането на този перфекционизъм аз само щях да си отварям устата.
Честито, Катя!
// Nostromo
25.01.2011 @ 11:44
И надявам се не се сърдиш много. *виноват*
// sky_mender
26.01.2011 @ 10:07
О, Ностро, и ти ли си от убийците на музиката като мен! Колко хубаво само!
Тортата някой път ще я опитате
.
// Val
25.01.2011 @ 12:55
И аз се чувствам виноват.
Но пък те обичаме!
Искам да благодаря и на Омни без която нямаше да открия този Небесен блог!
// sky_mender
26.01.2011 @ 10:10
Вал, няма причина да се чувстваш виновен
А аз от твоя блог попаднах при Омни, някаква тройна мини-карма сме завъртяли.
// angie
25.01.2011 @ 13:53
присъединявам се с радост към твоите почитатели, Скай:-)
Честито!
// sky_mender
26.01.2011 @ 10:11
Анджи, благодаря ти!
Ти си неочаквана изненада
// Svetly
25.01.2011 @ 15:23
Честито, Скай! Приятен полет
// sky_mender
26.01.2011 @ 10:04
Благодаря ти, страхотен избор на музика
// Milena
25.01.2011 @ 15:54
За годишнината твоя, Скай,
от мене, всичко най, най…
… здраве, радост и късмет,
силни постове безчет!
// sky_mender
26.01.2011 @ 10:13
Миленка, благодаря ти!
Хубави неща излизат винаги изпод пръстите ви на вас със Самодивката.
// Владимир Иванов
25.01.2011 @ 17:25
Честита годишнина, Скай! Колко бързо мина една година. Спомням си колко голо изглеждаше това място, когато влязох първия път, но ти му вдъхна живот, защото си личност и пренасяш това и в блога. Затова и имаш приятелите и ще имаш още много други. Дължиш го на себе си и на никой друг.
// sky_mender
26.01.2011 @ 10:18
Владо, още веднъж искам да ти благодаря за подкрепата!
Блогосферата се дели на блогъри и Владимир Иванов – няма друг блогър, който да прави това, което правиш ти, от и с чисто сърце.
Благодаря ти!
// lammoth
25.01.2011 @ 17:30
каква драма само, два пъти пробвам да пусна коментар и все ми зацикля нета
fly sky
you tender-mender
// sky_mender
26.01.2011 @ 10:19
Ламоте, не е проблемът в твоя нет, а в моя „прелестен“ хостинг.
Ти от твоя пост насам заговори в рими и не спря
// silvia tencheva
25.01.2011 @ 19:39
Честито и от мен
след четири дни и моето блогче ще има годишнина с една повече от твоите skymender:),макар и рядко да се отбивам тук,за напред ще го правя по често:)напълно съм съгласна с теб,че тук всеки обича другия и отношенията са като в една утопия,просто чудесно, а за ВЛАДО нямам думи:)той е нашият гуру:)желая ти много и приятно блогване:)
// sky_mender
26.01.2011 @ 10:23
Благодаря ти, Силве.
Януари явно е бил началото за доста блогъри, ние от групата на обичащите почти всички празнуваме годишнините в този месец, май.
Каквото и да кажем за Владо, ще е малко на фона на всички, което е направил и продължава да прави. Чудя му се и на енергията, и на желанието, при условие, че и на него не му се разминаха нападките от недоразбрали и недовидяли.
// Walter Sobchak
25.01.2011 @ 21:45
Не бе, не се познаваме. Така, иначе, втори път, трети път.
Цяла година пишеш блог, за да ни обясниш за „големия дюнер“???
Ако държиш на някого, покани го на гости, направи му чай и си облечи най-прозрачното бельо.
// sky_mender
26.01.2011 @ 10:28
Ми, ако искаш, Уолтър, на теб персонално мога да ти обясня и за големите топки. Даже мога и да те поканя у нас да си дръпнем по една линия от праха на Дони, останал ми е доста по жилетчицата…. стига да не си от онези, за които е перманентен Шабат.
// Lina
27.01.2011 @ 21:57
Виждам, че се познавате и ми е много забавно да чета блог на хора, които помежду си са Личности, а не просто облак от нещо неизвестно, както ми се случва на мен, когато се потопя в нечии блог (което, разбира се, също безкрайно ценя).
Исках и аз да се подпиша и да кажа едно „хоп“ за годишнината и да цъкна на някой „like“ бутон за дизайна и блога..
// sky_mender
27.01.2011 @ 22:44
Добре си дошла, Лина
Благодаря ти за милите думи.
За по-малко от година се опознахме и запознахме помежду си (запознаването нарочно е второ по ред). Всички са много дружелюбни и готини, сама ще се убедиш.
// Стюпи дУ
05.02.2011 @ 14:16
Скай, честита годинка + 7 дни
Закъснях с пожеланията и сега съм леко ядосан – ще взема да пострелям през терасата, току ми мине
// Стюпи дУ
05.02.2011 @ 14:18
Преславски, или Забраван
// sky_mender
05.02.2011 @ 14:22
Споко, Забраване
че като е нервен човек се клати окото драгуново и цевта калашникова, най-много на комшийкта прашките от простира да отстреляш.
// lammoth
06.02.2011 @ 12:51
sky, много ме зарадва с песничката на SOAD, една от любимите, ако не и най-любимата ми тяхна.
Знаеш как да ме поздравиш!