Едно, две, три стъпала
Бас ловя, че никога не сте искали да знаете защо ползвам този аватар, но въпреки това, сега ще ви разкажа.
Всичко започна от една бяла ленена рокля, която много обичам и с която последния път като бях в църква една доброжелателна женица тихо ме посъветва да отида да ми четат молитва на Св. …, не му помня името, но беше православния еквивален на екзорсизма. Или може би още по-назад във времето – от едно тайно съглашение между всички улични музиканти да изтръгват (now & forever) из очуканите си инструменти едни и същи 10 песни, навсякъде по света, безотказно превръщайки ги (тях, а и себе си също) в поп клише, което съзнанието се научава да игнорира. „Dust in the wind“ за класическа китара, тарамбука и шамисен – предъвк(в)ани и изплюти на плочките в краката ти скоро и твоя град. I’m lovin’ it!*
Бедни ми, бедни, Джошуа Бел, ти какво друго очакваше да се случи като застана една сутрин с великолепната си Страдивари на спирката в метрото?
Та, както и да е… един августовски работен следобед реших да пресека площада, спускайки се през подлеза, в което няма нищо изключително, понеже всеки ден решавам да направя същото, вместо самоотвержено да се оставя на милостта на съдбата и съмнителните реакциите на слънчасали шофьори в отпуск от 4-те краища на страната. На третото стъпало, почти сливащ се с петното, оформено от свличащата се мазилка, седеше дребен мъж с огромна китара. Имаше онзи вид на човек, който се наслаждава на общуването или – простете клишето – прави любов със своя инструмент, с което изчерпва и смисъла, и същността, както на своето, така и на – отново моля за извинение – но и на вашето/моето съществуване.
Свиреше на стълбите.
Нещо от онези въпросни 10.
Което слуховия ми имунитет пропуска край ушите си.
Мелодията неочаквано се преля в друга, която слушах до преди минути в офиса.
Е, какво сега?! Очакваш да съм поласкана от „маркетинговите“ ти трикове ли?!
…..
……….
………………………
– Ъъъъ, хубаво е. – казвам и пускам монети (няма нужда да споделям с някакъв си там, че ми е любима всъщност).
– Отива ти… За разлика от роклята. – и повдига вежда.
За секунда го поглеждам крайно уязвена, но бързо се окопитвам (че чак рога и опашка ми поникват, даже) и от висотата на 7-сантиметровите си токчета и еснафското положение на човек, който не си вади хляба със свирене на песни по подлезите, питам и леко се повдигам на пръсти:
– Извинетеее? – (Де Ниро, можеш само да се учиш!)
Проклет да си, арогантен Щурецо! Колко иронично звучи „Virtue“, пусната от теб по петите ми.
– Роклята е хубава, но на теб толкова невиност ти размива цвета. Ако ще я носиш и занапред, поне си бодни едно пищно до вулгарност цвете в косите, за да я балансира.
Усмихна се и после отново се захвана да пилее умението си с № 2 от тайния списък на уличните музиканти…
* * *
Причината да пиша този пост е писмо, което получих от Миленка преди седмица – с много красива, ръчно изработена, картичка (на която можете да се порадвате заедно с мен) и много, много мил текст към нея (който ще запазя за себе си, но пожелавам на всеки да получи по едно такова стоплящо послание от нея).
Миленка, прекрасна си! Направи ми седмицата 
Бих искала да ти благодаря за милите думи, оранжевото, красивите тигрови лилиуми и това, че си ги забелязала, с една песен, която понякога един необикновен музикант, който прави комплименти с изместен център на тежест, свири по подлезите.
* П.П. Споко, не твърдя, че всички улични артисти са fast-food
11 коментара
// Milena
03.04.2011 @ 18:28
Ай,ай,ай, Кате! И едно удивено сливенско ВЪЙЙЙЙЙ! (сега трябва да ми видиш от някъде нахилената физиономия, стопленото сърчице няма как да усетиш, ама повярвай, стопли се…а имах толкова крив ден …страхотно се почувствах от прекрасния ти пост.:)
Интересна „История с рокля“.:D
Не знам дали знаеш, ама Jesse Cook ми е много любим. Благодарствен поздрав с нещо любимо от него
Ха, и сякаш знаех, че ще направиш такива прекрасни снимки и не се постарах особено с моята фотосесия (на залез):D
Ей, страхотна си!
:*
// angie
03.04.2011 @ 19:18
прекрасни сте!:)
// Светла
03.04.2011 @ 21:43
Вече съм сигурна вселената е в заговор (до скоро немах идея с кого, но вече съм сигурна! С всеки арогантен щурец! Не случайно на много хора им настръхват косите чуят ли за прииждащи ята от скакалци.)
Скай, подкрепям те! Изцяло.
Подчиняваме ли им се… спукана им е работата!
Световната конспирация най мрази да й се връзваш, щото всички й се опъват и така си е свикнала да си бачка.
Професионална развалячка на подриващи заговори си, Кате!
И не само за това… га ти видях цветето в косите и хлъцнах… и завидях… на цветето де… че се е докопало да кацне на косите на такава яка мацка.
Ама явно с късмета си ходи, щом и на картичките на Миленката се е изкълчило.
// Nostromo
04.04.2011 @ 8:24
Ха, не знаех, че е толкова просто! Значи само трябва да се науча да правя най-различни красоти и да ти ги пращам по една на седмица, за да започнеш да постваш в блога си по-редовно.
Е, с първата част ще имам доста проблеми, но надявам се няма да придиряш за качеството на произведенията ми (ако изобщо откриеш такова в тях).
Миленка пак е избила рибата!
// NightwishEl
04.04.2011 @ 11:35
Ти къде се развяваш с разни бели роклички и докарваш на хората инфаркти, а?
))
Цветята на Миленка излъчват някаква топлина…ама то нормална за човек с пиромански наклонности, дето подпалва къщи, заради едни висящи ръкави и невинни мишлета…
Ох, да сте ми живи и здрави и двете!
))
И някоя да изчисли къде да бъде сборния пункт / на равни разстояния от Б-с, Варна и София / и да спретнем един пикник с много пържоли и лазещи ни мравки!
// lammoth
04.04.2011 @ 16:15
Чудна картичка! Ще се опитам да разшифровам какво пише на нея (вижда се малко):
„С пожелание за щастие и много късмет…и вечен оргазъм“ Милена
Познах ли?
ПС Ем, на първата снимка тези неща отстрани не знам какво са, но наподобяват цици
Добре де, отивам да се прегледам на психо-терапевт
// sky_mender
05.04.2011 @ 22:04
Благодаря за включването на всички
// Лита
27.04.2011 @ 10:53
много се изкефих
нещата винаги се навързват по удивителен начин 
много харесвам такъв тип истории
само че, Скай, на аватара си с син потник (или така ми се струва?)
бтв, след като прочетов втори път първото изречение, се смях много дълго
// Nostromo
10.08.2011 @ 10:48
Много е тъжно тук. Като в стар запуснат дом с традиции, в който навремето са се организирали балове, идва ли са знатни гости и са говорили префърцунено. Е, добре де, без последното…
Не вярвам да ти е толкова трудно да списваш по един-два параграфа на седмица-две…
// sky_mender
10.08.2011 @ 21:05
А било време, когато баба ми тропосвала времето си в бод зад игла без понятие за клавиатури, интернет и модерни медии. Е, бабче, почти съм ти догонила стандарта
.
В идните дни ще местя блога на друг хостинг и ако не го съсипя, ще пропиша пак
.
Иначе, Ностро, прав си, даже виновна се почувствах.
// Nostromo
10.08.2011 @ 21:21
За момент си помислих, че ще използваш ежедневието на баба си за оправдание.