Като всеки начинаещ блогър с малко публикации, ме обхвана манията за месианство с елементи на поучителна иновативност. След кратък анализ на познавателните ми натрупвания до момента (ако се съди по наличието на качествени изменения, количеството би трябвало да е ОК), установих, че не се чувствам достатъчно комептентна в нито една област. О, ужас! Наложи се да се замисля по-дълбоко. Еврика! Едно от безспорните ми умения – да не кажа направо талант – солидно подплатено с емпирични доказателства, е неуспешното приготвяне на най-обикновена баница. Направо съм като един Нерон на баниците. Срам!

Обичам да готвя, обикновено напълно успешно. Обаче, това многолистно изпитание, баницата, ми е нещо като личния кулинарен Рубикон, който редовно ми се хили предизвикателно от Авгиевите обори, в които се превръща тавата само час (или три) по-късно. Запитах се какви са причините? И докога баницата ще побеждава?!

Ако ви е останало малко свободно време, някое и друго яйце, пакет кори и огнеупорен костюм, ето ви няколко идеи как да бъгнете баница качествено.

Забележка: При напреднали потребители, е възможен внезапен преход към по-висок левъл, превантивно вижте и: „Телефон на доверието: 160″, „Наръчник на скаута“ (глави: „Оцеляване при пожар“, „Как да разпънем палатка“ и „Живот сред природата“), а за обвързаните – и готварската книга „Рецепти за сам“.

1. Подръчни средства от хуманоиден тип

Или разнообразните форми на контакт със съседите. Всякакви варианти за комуникация са удачни, но тези, които изискват предислоциране извън дома, водят до най-добри резултати – среща на стълбите с домоуправителя, събрание на блока, кафе у Петрова, заговаряне на бабите на пейката пред входа или провесване до кръста през терасата за remotе access до произволен съсед (вариант за напреднали: „жестомимичен превод в ефир: леля Станка от съседния блок“). В случаите на визуален контакт, при отсъствие на звуков такъв, към набора от средства за обмен на информация в някакъв момент се добавя и възможност за подаване на димни сигнали, емитирани от „Раховец“-а в кухнята.

Естеството на разговора не е определящо, но добра работа вършат литературни беседи по текущи теми от жълтата преса, генерален словесен разбор на невероятната съдба на отсъстваща съседка със снаха, куче и инконтиненция, доказателството на теоремата за изчисляване на индивидуалния дял в общите сметки на блока по метода на тройната екстраполация или рецепта за баница с точени кори… Ейййй…

2. On line, off life

При мен това е най-честата причина. Даже си има и научно обяснение: пред монитора се обособява област на изкривяване на пространствено-времевия континуум, която провокира небезизвестния времеви парадокс „абе, уж седнах преди 5 минути, а те минали 5 часа“ . Ти само се приближа до компютъра и ще видиш how deep the rabbit hole goes, Neo!

Тук наборът от средства за постигане на идеален нагар по тавата е неизчерпаем:

• четене на блогове и навигиране между тях чрез blogroll-а (на авторите на блоговете в „Къде обичам да се губя“ дължа ценния опит, който е в основата на този пост, за което им благодаря);
• всякакви средства за незабавна опосредствана комуникация – ICQ, skype, форуми (особено ефикасен със своята тематична всеобхватност и членска пълноводност е БГ-Мама);
• дълбоко смислени занимания, развиващи ценни качества като маниакално постоянство, фина моторика, кръвясал поглед и отпуснати седалищни мускули – копаене на салатки във Facebook и отглеждане на домашен любимец пак там, изявяване „в кубинките“ на Сам Сирьозний, Макс Пейн, орк безмозъчно-чутовен или друг игрови персонаж on- и off-line;
• „Лазаре, Стани!“ – за онези като мен, които си изкарват хляба, пишейки поезия в един специфичен жанр („Code is poetry“) има и бонус – маймунското пощене на собствената продукция, с цел откриване на онова особено забутано място, където да боднеш пропусната запетайка и скрипта най-после да проработи.

3. Секс, секс, секс…

Традицията повелява: след първата брачна нощ младата невеста, в знак на благодарност и задоволство, чевръсто да премете двора и после да опече баница на своя жених. Еми, традициите са за това – да се спазват. Ти, обаче, можеш да докажеш, че традициите не са това, което бяха и да съчетаеш полезното с приятното. Освен, ако си нямаш работа с г-н Бам-бам (или братовчед му Бам-бам-бам!), резултатът е гарантиран. Метенето на двора не отпада, ще ти свърши работа и при новия прочит на традицията – грабвай метлата и тичай пред блока, току-виж си отървала назряващата свада с любимия, който към порядъчния предпожарен уплах е добавил и фрустриращото подозрение, че по традиция му се е полагала и баница накрая.

4. Музикален съпровод

Точно така, ако и ти си меломан, който обича да се губи в музика, знаеш за какво говоря. Тук с особено добър потенциал са непознати изпълнители и лека ръка, с която последователно налучкваш за пробно прослушване най-добрите им парчета в youTube – само тази песнича да я чуя и нея, я да видим сега lyrics-а… дали ги има по торентите, чакай да си я пусна и в last.fm, дали изпълнителите имат сайт… Имат!… 2 часа по-късно си тананикаш през зъби „The roof, the roof, the roof is on fire!“, но този път не ти е до подскачане.

5. Край река „Незабравима“* седнах и заплаках

Едни от най-ефикасните и обсебващи времегубки са сериалите. Дали ще социопатстваш, пръскайки стилен хейт и слюнка с House M.D., ще въздишаш театрално с „Андрея Селесте“, ще установяваш с искрена изненада, която само напреднала деменция може да ти подари, че „имам въшки, имам морски въшки!“ или ще се смееш с „Приятели“, резултатът винаги ще е остра миризма и черен дим, който се стеле по пода на кухнята.

* Почти съм готова да се обзаложа, че „Незабравима“ е име на турски сериал, от къде знам това и аз се питам още.

И докато чакам производителите на кори за баница да изнамерят начин за производство на въпросния артикул от азбест, тефлон или титаново фолио, без това да отнема от вкусовите му качества, не ми остава нищо друго освен да помечтая. За утро, когато с полуугаснала цигара в ъгълчето на устните да възкликна:

Обичам мириса на баница рано сутрин. Мирише на победа!

Тук ми се иска да благодаря на krizt за помощта.