Сложни думички за тъмно
снимка: Matches - Fires out от Fox Fotography
Когато си дете е някак съвсем в реда на нещата да се боиш от тъмното. Тъмно, скрито под леглото и малко зад пердетата. Мрак с артритно криви пръсти и цвят на овехтяло индиго. Много страшно тъмно, мъхнато и пръхкаво като коремче на паяк от някой забутан тавански ъгъл. Тъмно, което населваш с чудовища, а после измисляш думи за страшна песничка. Песничка против караконджули. Мрак, в който палиш клечки кибрит и ги стискаш докато ти опърлят пръстите, за да опазиш кръгчето, в което светлото се протяга.
И е хубаво, хубаво, ако някой поиска да преброди с теб тъмното. Твоето тъмно. И да научи думите на онази песничка, дето плаши чудовища, за да можеш ти най-после да ги забравиш. Някой, който изтупва мрака, под леглото и от пердетата, и между другото отбелязва, че индигово всъщност много ти тича. Някой, който те учи в тъмата да гасиш клечки кибрит и да палиш зеници, а после простичко те прегръща.
Приятел, който рисува мустаци на чудовищата и ти казва, че са много черни котки с луни, вместо очи, а после те оставя сам да се оправяш с тях. Просто приятел, който може да остане само толкова. Твоят просто приятел, за когото дълго се чудиш какво толкова има да върши там, на майната си, та все не се връща. И сядаш по турски в средата на стаята, с томче на Маркес и стиска инат. Накрая разбираш. Мракът е лично пространство. И не трябва някой да те измъква. Тогава порастваш и спираш да се боиш от тъмното, от онова под леглото и зад пердетата, и започваш да страдаш от сложни думички:
Ник-то-фо-бия. На-на-на.
Страх от тъмното. На-на-на.
Тъмно отвън (където го няма). На-на-на.
Тъмно отвътре (където е още). Не-не-не.
И палиш кибрит, и стискаш клечките, а мракът боли като ампутиран крайник.
Trois allumettes, une à une allumées dans la nuit… love me wherever you are.
… и пускаш…
6 коментара
// Лита
23.03.2010 @ 0:30
оо, едно време..
едно време, като малка, много ме беше страх от тъмното; мислех, че има чудовище под леглото и ще ме улови за крака, ако се разхождам прекалено близо до леглото, затова скачах отдалече в леглото 
) налегнаха ме спомени..
след това спях в друга стая, където чудовището се спотайваще зад вратата
по някое време се преборих, за разлика от брат ми, който до ден днешен не си пада да ходи сам в мазето ;D
// sky_mender
24.03.2010 @ 21:03
Ооо, още по-едно време, когато аз пък бях малка, чудовищата вирееха не само под леглото и зад вратата, ама и зад пердетата, и особено на тавана.
.
Мен и до сега си ме е страх, доста шегички си отнасям по този повод. Общо взето първо се надъхвам, че в тъмното няма как да има нещо страшно, ама после си казвам: „Ами, ако има?!…“
Интересното е, че са ме нападали, а при все това не се боя от хора, а от плодовете на фантазията ми и изгеданите филми на ужасите
// Ники
23.03.2010 @ 15:54
Сериозна тема, а как само я хлъзна с този наивния стил. И накрая си я закова с Маркес
. Като ти знам чувството за хумор, ми е странно да те чета минорна.
// sky_mender
24.03.2010 @ 21:06
Айде пък сега – минорна! Ма т’ва аз ли? Не може само смешки и глупотевини като оня сайт
.
А Маркес си е особено подходящ, ако възнамеряваш да упорстваш продължително, предвид плодотворността му
(не, че нея имах предвид).
// legrandelf
02.04.2010 @ 16:01
Иха!
Страхотен блог си спретнала, Sky!
Чудна визия, върховен стил (както визуален, така и буквено-сричков с елементи на препинателни възклицизми)
Поздрави!
Елфическия
lol
// sky_mender
02.04.2010 @ 18:28
Ех, аз сега какво? Да взема да си изпусна сиренцето, предполагам
)) ?
Благодаря за горното, от теб го приемам като особено ценен комплимент.
Поздрави!
Небесния потегач