Бас ловя, че никога не сте искали да знаете защо ползвам този аватар, но въпреки това, сега ще ви разкажа. Всичко започна от една бяла ленена рокля, която много обичам и с която последния път като бях в църква една доброжелателна женица тихо ме посъветва да отида да ми четат молитва на Св. …, не [...]
Усмивката като вирусна кампания Една от основните причини линията на живота да не е flatline са непрекъснато изскачащите изненади, които дори за миг не оставят рефлексите ни да се поотпуснат. И ако някои ни карат да съжаляваме, че нямат червено close бутонче, то други са толкова усмихващи, та ти се иска мигновено да ги препратиш [...]
Има дни, когато ти се иска по рачешки да поемеш право назад и надълбоко в черупката си и да се отдадеш на доброволно отшелничество, защото каквото и да подхванеш не върви. Ама не едно такова малокалибрено непохватно-симпатично невървене, а истински, зрелищен, вселенски провал. На мен този ден ми се разтегна до седмица. Не пиша това, [...]
През девет земи в десета, през девет планини в десета, през девет… абе схванахте идеята, точно до замъка на ламята Спаска, живееше един загубен Небесен Потегач. И ако последното не беше по-скоро въпрос на състояние на ума, и не толкова на географско положение, може би (ама само може би), Потегачът щеше и сам да се [...]
Исках само да ви пожелая добро утро . За мен сутринта на първия ден на юли винаги ще си остане старите, пълни с пясък, тийнейджърски кубинки, скъсаните дънки, неуспешно запаления огън на пясъка, зъзнещото топличко от гърба на приятел и много, много рок. Това е ден за капитулация – най-накрая се отказвам да търся здравия [...]