Бас ловя, че никога не сте искали да знаете защо ползвам този аватар, но въпреки това, сега ще ви разкажа. Всичко започна от една бяла ленена рокля, която много обичам и с която последния път като бях в църква една доброжелателна женица тихо ме посъветва да отида да ми четат молитва на Св. …, не [...]
Понякога целият свят се простира на някакви си 64 квадрата. Викат му концентриран „кинопреглед“ на релността… или съспенс, зависи от коя страна на шахматната дъска се намираш. Той играе с белите фигури (без символика), а на теб, покерджията, любезно е отстъпил черните, понеже знае че от твоята страна на дъската има нужда от „малко цвят“ [...]
Честита първа година на блога на човека, който наднича под полите на Вселената и шляпа небесните (пол)укълба. Неописуемо креативен, забавен и щур, успя да преметне целия си блогрол и от проекто-изненадан да стане поднасящ изненади. Човекът, който направи от всички ни комунисти. Ламоте, вчера не е днес, а днес имаш празник. Знаеш къде приемаш поздравления [...]
Януари е потискащ месец – в джобчето ти дрънкат семки, бонбонки, но съвсем не и стотинки, далеч преди оня келеш, Маколи, да се е усетил, че е сам вкъщи. Всяка сутрин заварваш огледалото да се крие в килера от непосилната гледка на твоя любезна милост в панталон. А за капак е толкова студено, че от [...]
Вчера си подготвих един пост по повод на първата годишнина на блога, днес го преработих, оставяйки само същественото: Преди точно една година натиснах бутона „Публикувай“ с думите „Run Forrest run!“. Днес, както и тогава, пак не знам какво точно да напиша… и отново нямам нужда от зрелищно рибешко изтребление . Всъщност истинското начало на блога [...]