За мен
Истинският мотив на всеки изпълнител: „Мамо, виж ме!“
Lenny Bruce
Здравей 
,
щом си тук, значи поне мъничко ти е любопитно с какво се занимават небесните потегачи във времето, когато не висят пред компютъра искрено и лично, среднощно и невчесано, с цел себеизразяване тук и там (доколко консистентно „присъствам“ на посочените места, най-добре може да се прецени на фона на твърдото ми убеждение, че опашката от followers/читатели върви в комплект с чифт забележителни рога, сложени от личния живот… с времето може и да се опровергая, кой знае) .
Ами… малко автобиографизми в насипно състояние:
// Не мога да напиша толкова изречения, започващи с „Аз“, затова чети между редовете.
Казвам се Катя и в началото на май навърших 30, sky_mender ми изникна спонтанно, като несъгласие с началото на една, не особено любима, песен на Гару. Живея във Варна – най-прекрасното място за правене на „каквото и да му хрумне да върши на човек“.
Обичам (не задължително в този ред): хубава музика; бели стихове; двусмислици (винаги дават възможност да кажеш повече); горещо кафе; петъци; оранжево; неколцината ми проверени приятели; един глупавичък бултериер Драко; Варна и морето; работата си; градските луди и нещата, за които говорят понякога; очарованието на детайлите (не машинните, естествено); реалността в някакъв екстремум (иначе ми идва блудкава, няма общо с екстремни спортове) ; ненатрапчивия ексцентризъм (основно като начин на мислене); Буковски, Камю и Превер (макар че любимата ми книга е от друг автор); да се люлея по люлките (ще продължавам да го правя докато се побирам в тях); да се смея на глупости и с часове да обмислям и правя такива, само за да проверя каква би била рекацията на околните… За всички тези неща ще пиша и тук, а онова най-горе е просто за да ми напомня да не се вземам прекалено насериозно.
16 коментара
// Корозо
05.07.2010 @ 12:15
На този блог му трябва (поне) една приказка.
// sky_mender
05.07.2010 @ 19:14
То само приказка му трябва на блога, но не съм забравила какво ти обещах, Стасе
// Руслан Трад
19.08.2010 @ 23:15
Прекрасен блог, интересна личност:)
Поздрави!
// sky_mender
19.08.2010 @ 23:39
Благодаря, поздрави и от мен
// Lili
30.10.2010 @ 18:47
Хмм…този Драко ми е познато име за куче..@совичка май имаше подобно дзверче
Варна…тюх…всички хора, с които можеш да си кажеш повече от нищо , са все поне на 200 км от мен…шанс
// sky_mender
30.10.2010 @ 22:06
Права си, и нейното така се казва. Доста сюрреалистично откритие беше това съпадение, както и факта, че една от героинтите й носи моето име
.
А разстоянието не винаги е пречка за общуването, както и близостта (в чисто географски смисъл) не е гарант за наличие на поводи за казване на нещо повече от нищо.
// ladydream
28.11.2010 @ 9:55
Допаднаха ми словохрумните ти мислописи и усмихна неделното утро.
Радвам се, че има още един талант, който скитосва по варненските улици.
Успешна нова седмица и цветности!
// sky_mender
28.11.2010 @ 11:52
Благодаря ти
Успешна седмица (и изобщо бъдеще) и на теб.
// Александър
06.12.2010 @ 0:23
Много приятно изглеждаща и излъчваща
// sky_mender
06.12.2010 @ 12:10
Благодаря
Добро портфолио, за справянето с един конкретен клиент от него – респект!
// silvia tencheva
29.01.2011 @ 17:44
Много си готина и чаровна:)
// sky_mender
29.01.2011 @ 20:50
хех, благодаря
// Змей
08.02.2011 @ 22:22
Ама ти си имаш егасимуси и хубавата мелодия. (казвам го с целия детски ентусиазъм и невинна възхита, на които съм способна)
Не мога да спра да те слушам…
Двусмислици… хмък… И аз обичам…
// sky_mender
09.02.2011 @ 12:32
Ндааа, специализирам съшиване с бели конци на разпрани небета всякакви. Извън шегата, песента е хубава (като текст), помага да си събереш разпилените парчета свят от пода, когато се налага.
// Ikaria
16.04.2011 @ 14:12
Чета те от известно време и сметнах, че ще е проява на добро възпитание да споделя чувствата си в ефир и да ти призная колко разкошно и галещо всичките ми сетива пише ваша милост.
// sky_mender
16.04.2011 @ 22:21
Enchantée, Madame
.
Радвам се да Ви видя тук, и аз те чета и благодаря за положителната обратна връзка (от теб си е огромен комплимент), макар че с думите никога не сме се погаждали особено, блогът просто е „ничията земя“ за петминутните ни примирия, нищо повече